При всяко живо същество, включително и при човека, продължителността на живота е свързана преди всичко с биологическите особености на вида. Невинаги обаче животът продължава според наследствените заложби.
Кестенът е едно от най-дълголетните овощни растения. При благоприятни условия той може да живее до 300-500 години. От по-широко разпространените видове в умерения климат, включително и у нас, орехът има най-дълъг живот. Орехови дървета, получени от семе, изкарват до 150-200 години. Животът на присадените е по-кратък, но пък те раждат по-рано, при добри грижи може да имат орехи и 100 години.
Ябълката, присадена на семенна подложка и отглеждана добре, ще дава плод до 40-50 години. Присадените на слаби и умерено растящи подложки сортове плододават най-много 15-25 години, но пък започват да раждат на втората година.
Крушата е малко по-дълголетна от ябълката, но и при нея културните сортове, присадени на семенна подложка, плододават активно до към 40-50 години. Някои по-примитивни сортове могат да достигнат и до 100 години. Присадената върху дюлева подложка круша ражда до 25-30 години, но може да живее и по-продължително. Круши, които нямат добра съвместимост с дюлева подложка - Боскова масловка, Вилямова масловка, Жифардова масловка, Клапов любимец, а са присадени на дюля без междинник, загиват много по-рано.
Плододаващият период при дюлята е около 30-35 години, но при подходящи условия ще расте и повече. Приблизително такова е дълголетието и на сливите. Обикновено те трябва да се изкоренят след 30-40 години. Черешата е сравнително по-дълголетен овощен вид. В зависимост от подложката, условията и начина на отглеждане тя ще дава плод до 40-50 и повече години.
Вишната има по-кратък живот - 25-35 години. Храстовидните вишни почват по-рано да плододават и животът им е по-кратък в сравнение с дървовидните.
Прасковата е единственият дървесен овощен вид с най-кратък живот. Тя започва да плододава още на 2-ата година след засаждането и при подходящи условия и добри грижи ражда най-много до 15-16 години. Често обаче овошката загива още към 6-ата - 8-ата година след засаждането. Една от причините са неподходящи почвени условия. Присадените на прасковени подложки сортове и засадени на варовити или по-тежки почви изсъхват рано. Не се развиват добре и дръвчетата, засадени там, където скоро са изкоренени праскови.
Присадена на джанка и отглеждана в райони, където температурните амплитуди в края на зимата и началото на пролетта са по-малки, кайсията може да съществува до 60-80 години. Такива са районите близо до по-големите водни басейни - Дунавският и Черноморският. При резки температурни колебания кайсиевите дръвчета загиват рано от т. нар. апоплексия.
Седумът, който произхожда от Китай и Япония, е познат у нас с името Дебела Мара. Месестите му стъбла достигат 55-60 см височина. Разклоняват се и оформят пищна туфа. По цялата им дължина срещуположно ...
Болестта сиви листни петна се причинява от гъбата Septoria piricola. Заразяват се предимно листата и по-рядко плодовете. Отначало се появяват дребни кафяви петна, а по-късно стават сиво-кафяви. При си...
Късият вегетационен период, голямата студоустойчивост, високото съдържание на хранителни вещества в листната маса и малкият разход на труд при отглеждане правят спанака ценна зеленчукова култура. Ра...
Къпината е многогодишно растение, като многогодишни са само коренищата. Всяка година от тях се развиват издънки, като на втората година те плододават и изсъхват и се заместват с нови едногодишни. Ре...