Лозата се засажда на риголвана почва (50-70 см), за да формира дълбока коренова система. С тази обработка на площта хранителните вещества от повърхностния пласт се поставят отдолу, а подпочвата се изнася на повърхността. С риголването почвата се разрохква на известна дълбочина и се създават условия за по-силно развитие на корените. Семената на плевелите се заравят дълбоко и не могат да поникнат. Увеличава се способността на почвата да задържа повече влага.
Риголването създава възможност за по-дълбоко проникване на въздуха в почвата, който е необходим за развитието на кореновата система и за по-активната дейност на почвените микроорганизми. Растежът на лозите върху риголваното място е по-силен и те започват да плододават на втората-третата година.
Сменяйте пластовете
При силно варовита подпочва тя само се разрохква и се оставя отдолу. Ако варовитата подпочва се изкара на повърхността, варовикът се разлага и става по-вреден за лозите, отколкото, ако си остане по-надолу. При риголването, ако се стигне до подпочва, съставена от камъни и под тях скали, по-правилно е те да не се чистят, а да се оставят на място.
Работете през зимата
Най-благоприятното време за риголването е есента или началото на зимата. При закъсняване то не бива да се прави по-късно от два месеца прези засаджането на лозите. Този срок е необходим за слегване на почвата и разпадане на бущите. Риголването би могло да се извърши ръчно на дълбочина 50-70 см на малки площи. Изкопава се ров по ширина на мястото, широк 1 м и дълбок 50-70 см. Почвата се изхвърля от външната страна. След това се очертават успоредно на рова ивици с ширина 1 м. Те се риголват (обръщат ръчно) последователно. Горният почвен слой на първата ивица се прехвърля в дъното на отворения ров. С подпочвата се запълва рова. Така се открива нов ров, който се запълва по същия начин от следващата ивица. За запълване на последния ров, ще трябва да се пренесе пръстта от първия. За да се избегне пренасянето на почвата на голямо разстояние, мястото се разделя на две части, риголването на които започва от противоположните страни.
Названието на ехиумът (Echium) произлиза от гръцката дума “echis”, която означава таралеж, среща се и с наименованието “гордостта на Мадейра”. В България това цвете е познато като усойниче. У нас им...
Растението Scirpus cernuus, наричано още стайна тръстика, произхожда от субтропичните региони на Средиземноморието. Това е многогодишно тревисто растение с изящни тънки листа, които, подобно на струи ...
В райoните с мека зима, най-често в Южна България, главестото зеле може да се отглежда на открито и през зимата. За това производство се използвaт само определени сортове, които притежават много добра...
По природа розмаринът е слабо зимоустойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Все пак има данни, че закалени растения могат да понесат и до -20°С. Желателно е обаче п...
Как се прави черничево вино