Лозата се засажда на риголвана почва (50-70 см), за да формира дълбока коренова система. С тази обработка на площта хранителните вещества от повърхностния пласт се поставят отдолу, а подпочвата се изнася на повърхността. С риголването почвата се разрохква на известна дълбочина и се създават условия за по-силно развитие на корените. Семената на плевелите се заравят дълбоко и не могат да поникнат. Увеличава се способността на почвата да задържа повече влага.
Риголването създава възможност за по-дълбоко проникване на въздуха в почвата, който е необходим за развитието на кореновата система и за по-активната дейност на почвените микроорганизми. Растежът на лозите върху риголваното място е по-силен и те започват да плододават на втората-третата година.
Сменяйте пластовете
При силно варовита подпочва тя само се разрохква и се оставя отдолу. Ако варовитата подпочва се изкара на повърхността, варовикът се разлага и става по-вреден за лозите, отколкото, ако си остане по-надолу. При риголването, ако се стигне до подпочва, съставена от камъни и под тях скали, по-правилно е те да не се чистят, а да се оставят на място.
Работете през зимата
Най-благоприятното време за риголването е есента или началото на зимата. При закъсняване то не бива да се прави по-късно от два месеца прези засаджането на лозите. Този срок е необходим за слегване на почвата и разпадане на бущите. Риголването би могло да се извърши ръчно на дълбочина 50-70 см на малки площи. Изкопава се ров по ширина на мястото, широк 1 м и дълбок 50-70 см. Почвата се изхвърля от външната страна. След това се очертават успоредно на рова ивици с ширина 1 м. Те се риголват (обръщат ръчно) последователно. Горният почвен слой на първата ивица се прехвърля в дъното на отворения ров. С подпочвата се запълва рова. Така се открива нов ров, който се запълва по същия начин от следващата ивица. За запълване на последния ров, ще трябва да се пренесе пръстта от първия. За да се избегне пренасянето на почвата на голямо разстояние, мястото се разделя на две части, риголването на които започва от противоположните страни.
Зеленчуковият разсад изисква много плодородна почва и затова за отглеждането му се приготвят специални смески и субстрати. Най-популярната торово-почвена смес съдържа 3 части оборски тор и една част ч...
Киваното (Cucumis metuliferus) е близък роднина на краставиците и на пъпешите. Произхожда от семейство Тиквови. Този екзотичен плод идва далечна Африка, където се среща в диво състояние в пустинните и...
Платицериумът е особен вид папрат, произхождащ от умерените зони на Австралия. У нас е познат видът платицериум бифуркатум (Platicerium bifurcatum, а също и Platicerium alkikorne). Като саксийно расте...
Авокадото произхожда от от Централна и Южна Америка. В Европа може да се култивира само в отоплявани помещения. У нас любителите на екзотика го отглеждат в стайни помещения. Разбира се, при такива усл...
Лешникът бързо привиква към всяка градина