Как да оправите дефектната ракия

Качеството на ракията много зависи от материала, който се използва, от изваряването и съхранението.
При дестилацията в казана не трябва да се поставят съвсем сухи гроздови джибри или плодови каши, понеже те лесно загарят и ракията има неприятен страничен привкус на опушено. Ако бяхте прибавили в казана вода за разреждане, това нямаше да се случи.

Въглища махат вкуса на опушено

Да предположим, че имате опушена ракия. Този привкус е много упорит. За да го изчистите, ви трябват активни въглища (негрил, оенокарбон), гранулирани или на прах (доставят се от аптеките). Дозата е обикновено от 3 до 5 г на литър ракия. Въглищата се разбиват в съд с малко количество ракия. Да не ви прави впечатление, че ракията почернява. Сместа се налива в цялото количество в съда при много енергично разбъркване. То се повтаря през първите 3-4 дни по 2-3 пъти на ден за по 5-10 минути. Оставя се в покой около седмица, филтрира се и се съхранява.
После образуваната утайка се прецежда и се прибавя към обработената ракия. Може да се използва и синапено брашно - 30 до 60 г за 100 л ракия. Брашното се вари около 10 минути в малко вода и се взема само бульонът.

Киселата напитка се подобрява с винервайс

От лошо съхранени джибри или плодови каши, заболели от оцетно вкисване, се получава кисела ракия. Тя се оправя сравнително по-лесно. Необходими са 25-30 г фино смлян винервайс (калциев карбонат, мраморен прах). Количеството на откислителя се определя предварително, като направим проби. В еднолитрови бутилки с ракия се поставят различни дози винервайс, които се разтваря много добре в течността. За 3-4 дни бутилките се разклащат по два-три пъти на ден за ускоряване на откислителния ефект. Накрая се избира най-подходящата доза. Тя се прибавя в цялото количество ракия и се действа, както при пробите. Ефектен начин е и използването на 5-20 г амоняк, също за 100 л ракия. След около една седмица ракията се претака.
Дъх на плесен се отстранява с активни въглища по описания по-горе начин. Слабата миризма на сероводород (развалени яйца, запарено) се премахва, когато ракията се претака 2-3 пъти в широко съприкосновение с въздуха. Ако и това не помогне, претакането се извършва така, че струята да се стича по повърхността на некалайдисан меден съд или кълбо от медна тел.

Бистренето

Пълна бистрота на ракиите се постига чрез обработката им с три белтъка от пресни яйца за 100 л ракия. Белтъците се отделят много внимателно от жълтъците. Разбиват се до снежна пенливост с прибавка от 1 г готварска сол за всеки белтък. Слагат се в съда с ракията при много енергично разбъркване. До десет дни резултатът е налице.
Бистренето може да стане и с желатин в доза 3-4 г на 100 л ракия. Той се накисва в студена вода, която се сменя няколко пъти, за да набъбне и изчезне миризмата му. Набъбналият желатин се разтваря в топла вода, която е 10 пъти повече от неговото количество, и се прибавя в бъчвата (бурето) пак като се разбърква добре. И при двата случая в ракията предварително се прибавят 3-4 г танин за 100 л ракия, разтворен в малко хладка вода.

Най-добри са дъбовите съдове

Продължително съхранение на ракия в пластмасови туби не е за препоръчване. За кратко време се променят вкусът и ароматът. Най-подходящи са дъбовите съдове. Погрешно е използването на черничеви или акациеви бурета, в тях ракиите получават неестествен привкус. Дъбът е класическият материал за съхранение на алкохолни напитки - вино, ракии, коняк. Това дърво подобрява вкуса и прави цвета привлекателен - светложълт, наподобяващ старо злато. В стъклен съд процесът на стареене на ракиите е много бавен. Същото става и когато ги съхраняваме в дъбови бурета при температура под 20 градуса. Желаният златисто-жълт цвят може да се получи и чрез прибавка на горена захар (карамел).