Градина » Бабако – що е то?

 Бабако – що е то?

Планинското растение бабако (Carica pentagona) от сем. Папаеви расте във високите долини на Андите, разположени в съвременния Еквадор. Наричат го още бабао. През 1793 г. семената му попаднали в Нова Зеландия и тя му станала втора родина.
Този плод бързо завоювал популярност в Европа, ЮАР и САЩ. Италия е една от първите страни, пренесла растението от Нова Зеландия през 1985 г. Интересът към новото растение бил толкова голям, че през 1987 г. се състояла първата национална среща по отглеждането му.
Бабакото изисква прохладен субтропичен климат, но без мраз през зимния период. Добре се развива в страните от Средиземноморието. В Холандия се отглежда в оранжерии.
Бабако е близък родственик на папаята. Отличава се със силен растеж – бързо достига височина 3 м. Има едно отвесно централно стъбло, върху което растат едновременно листа и плодове. Плодовете са прикрепени към стъблото на дълги плододръжки. Растението плодододава до 8-годишна възраст.
Плодовете имат удължена ребриста форма със заострен край. Дълги са 20-30 см и широки 12 см. При напречно прорязване имат формата на звезда. При добри условия на отглеждане един плод достига тежина 1.5-2 кг. В началото кожицата е зеленикава, а когато плодът зазрее, се появяват малки жълти петна, които постепенно се увеличават. Напълно зрелият плод е изцяло жълт.
Бабако е рядък деликатес. Консумира се в прясно състояние заедно с кожицата. Изисканият му вкус напомня едновременно ябълки от сорта Грени Смит, ягоди, ананас и папая. Плодовете са нискокалорийни и се ценят от хората с наднормено тегло. Медицината го препоръчва и заради високото съдържание на растителен пепсин – ензим, който неутрализира високата киселинност на стомашния сок. Наличието на голямо количество витамин С оказва общоукрепващо въздействие на организма.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Усойничето ще парфюмира градината

Названието на ехиумът (Echium) произлиза от гръцката дума “echis”, която означава таралеж, среща се и с наименованието “гордостта на Мадейра”. В България това цвете е познато като усойниче. У нас им...

Време е да засадите брюкселското зеле

Брюкселското зеле се отглежда заради малките зелчета, чийто диаметър достига едва 2-4 см. В пазвите на листата по високото 60-80 см стъбло се образуват до 80-90 зелчета. Те са нежни, крехки, много бог...

Непознатите краставици

Наред с обикновените краставици, които всички ние познаваме, съществуват цяла група рядко срещани разновидности. Те биха представлявали интерес за любителите градинари. Чайот е картофът на мексик...

Зелени листа в късна есен са знак за тревога

Понякога листата остават по дърветата дори и след като е паднал сняг. Това предизвиква напълно обоснована тревога у градинарите: може би явлението не е безопасно за презимуването на растенията. Наис...

Начало