Ябълката сравнително добре се приспособява към различни почвени и други условия, което позволява отглеждането й в почти цялата страна. Поради това тя неизменно присъства в любителските смесени градини, освен в по-големите комплексни насаждения. За да получим добри резултати от нейното отглеждане, едно от най-важните условия е не само добрият сорт, но и подложката, върху която е присаден. Изборът на подложката, върху която е присадена ябълката, зависи от условията, при което ще я засаждаме, разстоянията на засаждане, начина на формирането на короната и грижите по отглеждането.
Видове подложки
По начина на тяхното получаване, а и по влиянието, което оказват върху присадения сорт, те се делят на две групи – семенни и клонови подложки.
Семенните подложки се получават от семената на дивата ябълка (киселица), а също така и от културните сортове. Те развиват мощна коренова система и по-добре се приспособяват към различни почвени и теренни условия. Дърветата присадени върху тях развиват големи размери, встъпват в плододаване към 5-та-7-та година, живеят до 60 -70 и повече години и от едно растение се получават доста високи добиви. Семенните подложки са свободни от вирусни болести и са много по-подходящи за по-бедни и по-сухи почви. Недостатъците на тези подложки са късното встъпване в плододаване и по-трудното обслужване на такива дървета по отношение на резитбите, пръскането и беритбата на плодовете.
За предпочитане са клоновите подложки, които са с по-слаб растеж. Плододаването при тях настъпва още към 2-рата – 4-тата година, животът им е около 20-30 години и формират много по-малки корени. Това позволява много по-гъстото засаждане - 1,5 до 3 м в реда и 3 до 5 м между редовете, което при семенните подложки е съответно 4-5 м в реда до 6-7 м между редовете. От това се определя и по-високият добив от едно растение. По-краткият живот на клоновите подложки също не е недостатък, тъй като това позволява по-честото сменяне на сортовете, които непрекъснато излизат на пазара. Редицата предимства на клоновите подложки е наложило масовото им използване напоследък в практиката. Клоновите подложки се получават чрез вкореняване на вертикални и хоризонтални отводи и по-рядко чрез резници. Те се делят на слабо, полуслабо (умерено) и силно растящи. В практиката най-широко се използват подложките от първите две групи, към които спадат М 9, М 26, М 27, М 7, ММ 106, ММ 109, ММ 111 и др., подредени по силата на растежа. Тези подложки имат по-слабо развита, брадеста коренова система и от това се определя и по-слабият растеж на присадените върху тях сортове. По-слабата и по-плитко разположена коренова система определя и по-големите изисквания към условията на отглеждане. Те трябва да се засаждат на по-богати почви, при поливни условия и по-добри грижи при отглеждането. Докато при семенните подложки се допуска и затревяване на овощните градини, ако има условия за поливане, то при клоновите подложки градините трябва редовно да се обработват.
За късно производство на зелен фасул се избира почва чиста от плевели и осигурена с поливна вода. За предпочитане са глинесто-песъкливите, леките черноземи,речните наносни и богатите на вар почви. Не ...
Ако забележите, че листата на кайсията са като прегорели, много вероятно е дървото да изпитва калиев глад. Това е един от овощните видове, който има най-големи изисквания към този елемент. Причината е...
Вечнозеленото растение от семейство розоцветни е интересен декоративен храст, който краси градините по Черноморското ни крайбрежие. Там ще го срещнете в много вилни парцели и в парковете. Японската му...
Пиретрумът (Pyrethrum /Chrysantemum/ cinerari aefolium) произхожда от Далматинското крайбрежие, където се среща като диворастящо растение. Отглежда се в Япония и Америка. У нас е пренесен отдавна, но ...