След падналите проливни дъждове и градушки има сериозна опасност от разпространение на сиво гниене в лозето. Причинител на това заболяване е гъбата Sclerotinia fuckeliana. Тя презимува като склероции и мицел върху нападнатите тъкани. Развива се в широк температурен диапазон от 1 до 31 градуса, като оптималната температура е 25 градуса. Заразяването става при наличие на капка вода. Наранявания върху лозата от град, молци, напуквания и груби манипулации засилват заразяването. В периода на узряване увеличената захарност допълнително усилва заболяването.
Сивото гниене е широко разпространена болест по лозата, засяга всичките й части. Във вкоренилищата по леторастите на младите лозички се развива като кафяво гниене.
Ранното сиво гниене се развива върху цветовете от началото до края на цъфтеж и при формиране на ягоридата. Цветът изсъхва и опада. По ресите се явяват кафяви петна, тъканите стават воднисто-сиви, накрая некротират и изсъхват. Заразата не хваща зелените зърна поради високата киселинност на сока. По леторастите се забелязват воднистосиви петна, явяват се след градушка или механична повреда. При влажно време се покриват със сив налеп.
Познатата в практиката типична форма на сиво гниене се появява след прошарване на зърното, по време на прибирането и дори при съхранението на гроздето. По зърната се наблюдават бледокафяви петна, под тях кожицата лесно се олющва. Болестта обхваща бързо целия грозд и преминава върху съседните. При голяма влажност нападнатите части се покриват обилно със сиви спори. Ако се засуши - се мумифицират. Виното от повредено грозде е с лошо качество.
Мерките
* Зелените резитби – филизене, кършене и колтучене, са много важни, за да може да се проветрява гроздето.
* Да се премахват листата около гроздовете, когато започнат да се избистрят зърната.
* Правят се четири пръскания: първото е след цъфтежа, второто – през юли преди затваряне на чепката на гроздето, третото е около 10-15 август, когато се прошарва гроздът, последното третиране е в края на август – 20 дни преди узряването.
Ако по цялата площ картофите са поразени от мана, седмица преди изваждането им трябва да се обработят с разтвор от син камък (20 г на 10 л вода). След това стъблата се отрязват, изнасят се извън гради...
С внедряването на слабо растящите подложки се откриха възможности за създаване на гъсти, високоинтензивни ябълкови насаждения. Разстоянията на засаждане при тях са около 1,5-2 м в реда и 4-5 м между р...
Османтусът (Osmanthus) е от сем. Oleaceae. Родът включва 15 вида декоративни дървета и храсти, срещани да растат в Азия. Като саксийно растение се отглежда само един от тях - O. heterophyllus, който ...
Тиквата е една от малкото култури, които не страдат от много вредители, но и тя не е пощадена от природата, защото болестите, които я нападат, може напълно да съсипят реколтата. Най-вредоносна е...
Защитете чесъна от бяло гниене