Жив плет от мирикария
На пръв поглед тези рядко отглеждани у нас растения лесно могат да се вземат за обикновени хвойнови храсти. Докато не цъфнат! Тогава всеки, който има макар и бегли ботанически познания, ще се замисли що за чудо вижда. И когато направи справки, ще узнае, че "хвойната" отгоре на всичко е и листопадна. И че пред него е чудесното храстче мирикария (Myricaria) от семейство Тамариксови. Известни са 15 диви мирикарии, които обитават Западна Европа, Централна и Средна Азия.
Това са храсти с червеникави или жълто-кафяви стъбла, плътно покрити от изключително своеобразни, люсповидни листа. Обожават обилната влага, но не и заблатяването, и слънчевото огряване. Дават много издънки от основата на стъблото.
Най-разпространени са лисоопашатата мирикария (М. alopecuroides) и дълголистната мирикария (М. longifolia)
Лисоопашатата расте в Европа, Централна Азия и Близкия изток. Наречена е така, защото през октомври, когато узреят и се разтворят плодните кутийки, прецъфтелите съцветия наистина напомнят лисичи опашки поради семената, които имат кичурчета пухкави косъмчета на върха. Тя е висок до 2 м храст с изящни разклонени стъбла и дребни, месести, люсповидни листа с необикновен синьо-зелен цвят. Листата плътно покриват стъблата, като придават приказна ажурност на храста. Цветовете са нежнорозови, на всеки клон се образуват по 20-30 наклонени съцветия, а във всяко от тях има до 40-50 цветчета. Те започват да се разтварят от долната част на съцветието, като постепенно достигат върха. От май до края на август, докато продължава цъфтежът, съцветията нарастват 3-5 пъти, като достигат 30-40 см.
Дълголистната мирикария е разпространена в Алтай, Източен Сибир и Монголия, където расте поединично или на групи по чакълестите почви покрай ручеите и реките. На височина достига 2 м, толкова достига и диаметърът на храста. Цъфти цяло лято с розови цветове, събрани в големи изправени връхни съцветия.
Размножаване и грижи
Мирикариите се размножават лесно със семена и с резници, а също и с издънки. Семената бързо губят кълняемост, затова се засяват веднага след узряването. При благоприятни условия понякога се самозасяват и просто трябва малките мирикарии да се пренесат на нужното място. Резници се вземат обикновено по време на масовия цъфтеж. По това време клонките се вдървесиняват в долната си част и отрязани, особено тези от горната част на клонката, лесно се вкореняват при повишена въздушна влажност. Издънките се изваждат през пролетта.
Ценно качество на мирикариите е, че са много устойчиви на болести и вредители. Освен това понасят добре подстригването и подлежат на формиране. Ако през пролетта: ги подхраним с оборски или комбиниран минерален тор, това ще се отрази много благоприятно на развитието им.
Чудесно изглежда край вода
Мирикариите създават особена красота в градината, когато са разположени на фона на воден басейн - край езеро или ручей. При това със своята мощна коренова система те допълнително укрепват бреговете. Балконският воден кът, обграден от мирикарии, ефектно съчетани с хвойнови или листови видове, притежава особен чар. На открито слънчево място от тях може да се направи жив плет. Предпочитат добре дренираните, но достатъчно влажни почви, богати на варовик.
Въпреки че са недълговечни - на 7-8 години вече започват да се появяват сухи клони, мирикариите заслужават вниманието ни. Те са силно декоративни през целия период на растеж - от ранна пролет до дълбока есен, но най-пищно изглеждат по време на узряването на своите пухкави семена.
Автор: Радка Лазарова