Акалифата (Acalypha) е декоративноцъфтящо растение от сем. Млечкови, отличаващо се с красива окраска и рисунък на листата. Родината му е Нова Каледония и островите Фиджи. Листата на акалифата са с овална или сърцевидна форма със назъбени краища. Най-разпространена и може би една от най-красивите е мозаечната акалифа (A.musaika) листата на която са покрити с превъзходно червено-мраморни “рисунки” на жълт фон. Много красива е също и едролистната акалифа (D.macrophilla) с големи ръждиви листа, покрити с по-светли петнисти шарки. При други видове листата са розови или тъмночервени.
Тези не особено взискателни растения могат да се изнесат през лятото на открито, но най-добре се чувстват в стайни условия. Предпочитат богата на хранителни вещества парникова пръст. Също така почвата трябва да е рохкава, и добре дренирана. Акалифите обичат често опръскване с вода и особено наситен с влага въздух. При прекомерно сух въздух растенията често биват нападани от червени паячета. Размножаването става през пролетта с невдървесинени резници, които се вкореняват много бързо.
Клубените на гергините можете да съхранявате до пролетта в пясък или покрити с парафин. В последния случай на водна баня се стопяват парафинови свещи. Температурата на втечнения парафин, в който ще бъ...
Характерна особеност в анатомията на ягодата е образуването на ластуни. Така се наричат видоизменените стъбла, коит израстват от пъпки, разположени в пазвите на листни дръжки. Наричат ги още и мустаци...
Лозе може да се сади през есента или през пролетта. Препоръчва се обаче пролетното засаждане през втората половина на март и началото на април. Есента е подходящото време да се подготви и да се обрабо...
Зимният чесън образува много едри растения с широки, сочни, крехки листа и дебело лъжливо стъбло. Луковиците са едри с тегло около 35 г, с 14-15 скилидки, обвити в бели или мръснобели, не много плътни...
Мединилата не е цвете за всеки