Платицериумът е особен вид папрат, произхождащ от умерените зони на Австралия. У нас е познат видът платицериум бифуркатум (Platicerium bifurcatum, а също и Platicerium alkikorne). Като саксийно растение се отглежда вече и платицериум гранде. Той е с по-големи размери и произхожда от Малайзия.
При добри грижи платицериумът може да достигне височина 40-60 и повече сантиметра. Устройството му е много по-различно от устройството на останалите папрати. Корени липсват, но се оформят столони. Декоративният ефект създават два вида листа. Едните са широки и плоски пластинки, които се напластяват около растението. Те са светлосиво-зелени до кафяви и нарастват така, че най-външните, които са най-възрастни, са най-големи. Характерно за тях е и, че не образуват спори. Вторият вид листа са дълги, тесни, красиво разклонени. По форма наподобяват рогата на елен, откъдето идва и другото латинско наименовани – алкикорне. Поради тази причина и у нас често растението се нарича еленови рога. Този вид листа са спороносещи.
За разлика от почти всички останали декоративни растения платицериумът не се отглежда в саксия. Достатъчно е през пролетта новообразуваните екземпляри да се отделят от майчиното растение и да се прикрепят към парче дърво или дървесна кора. До него се поставя малко лек хигроскопичен материал – торфен мъх, торф или дървесни стърготини. Най-добре е да се привърже с медна тел. Така оформената дървена „кошничка” се закачва на подходящо място, но се внимава да не се опира в стената и да не е изложена на пряко слънчево греене. Не след дълго светлозелените безплодни листа обхващат субстрата и той не се вижда.
Грижите за платицериума се свеждат основно до редовното му поливане. Тъй като субстратът запазва влагата дълго време, достатъчно е един път седмично растението да се потопя в подходящ по-голям съд с вода. След като се отцеди добре, окачва се на определеното място. Когато въздухът в помещението е сух, между две поливки трябва да се пулверизира. Ако през зимата стаята е хладна, може да се полива по-рядко от един път седмично. Минималната температура не бива да спада под 10ºС.
Най-простият начин за размножаване на папрати е деленето на храстите и коренищата. Той е приложим при всички видове папрати, които имат широко разклонени коренища с множество пъпки, от които се появя...
Дървесинното гниене е сравнително често заболяване по възрастните костилкови дървета. Най-често се нападат сливите, черешата и бадема. Загиват върховете на клоните, листата са по-дребни и жълто-зелени...
Най-предпочитан от любителите градинари е средно ранният пипер. Реколтата от него се използва както пряко в кухнята през летните месеци, така и по-късно за консервиране по различни начини или за сушен...
Губят блясъка и изглеждат безжизнени Вероятната причина е твърде силната светлина, възможно е това да се дължи и на червения паякообразен кърлеж. Дори здравите зелени листа могат да изглеждат изб...
Подгответе мушкатото за зимата