Платицериумът е особен вид папрат, произхождащ от умерените зони на Австралия. У нас е познат видът платицериум бифуркатум (Platicerium bifurcatum, а също и Platicerium alkikorne). Като саксийно растение се отглежда вече и платицериум гранде. Той е с по-големи размери и произхожда от Малайзия.
При добри грижи платицериумът може да достигне височина 40-60 и повече сантиметра. Устройството му е много по-различно от устройството на останалите папрати. Корени липсват, но се оформят столони. Декоративният ефект създават два вида листа. Едните са широки и плоски пластинки, които се напластяват около растението. Те са светлосиво-зелени до кафяви и нарастват така, че най-външните, които са най-възрастни, са най-големи. Характерно за тях е и, че не образуват спори. Вторият вид листа са дълги, тесни, красиво разклонени. По форма наподобяват рогата на елен, откъдето идва и другото латинско наименовани – алкикорне. Поради тази причина и у нас често растението се нарича еленови рога. Този вид листа са спороносещи.
За разлика от почти всички останали декоративни растения платицериумът не се отглежда в саксия. Достатъчно е през пролетта новообразуваните екземпляри да се отделят от майчиното растение и да се прикрепят към парче дърво или дървесна кора. До него се поставя малко лек хигроскопичен материал – торфен мъх, торф или дървесни стърготини. Най-добре е да се привърже с медна тел. Така оформената дървена „кошничка” се закачва на подходящо място, но се внимава да не се опира в стената и да не е изложена на пряко слънчево греене. Не след дълго светлозелените безплодни листа обхващат субстрата и той не се вижда.
Грижите за платицериума се свеждат основно до редовното му поливане. Тъй като субстратът запазва влагата дълго време, достатъчно е един път седмично растението да се потопя в подходящ по-голям съд с вода. След като се отцеди добре, окачва се на определеното място. Когато въздухът в помещението е сух, между две поливки трябва да се пулверизира. Ако през зимата стаята е хладна, може да се полива по-рядко от един път седмично. Минималната температура не бива да спада под 10ºС.
Билката се чувства добре на слънчево място и завет Като многогодишна майораната се среща в Северна Африка, от там е пристигнала у нас. Популярна е почти в цяла Европа. Растението обича топлината и с...
Бовиеята (Bowiea volubilis) е много интересно растение, което за сега се отглежда само от любители на екзотика. Произхожда от Южна и Западна Африка. В почвата образува жълтозелена луковица, която изли...
Грижите за кактусите, които се култивират в домашни условия, са достатъчно прости и почти еднакви. През зимата най-добрата температура за кактусите е 15-20 градуса, но те без повреда могат да понесат ...
Най-добрият начин е да си подготвите предварително разсад. Подходящия момент за сеитбата на семената е през юли. Засяват се на открито. Пригответе лехата, като я обогатите с прегорял оборски тор. На е...