Фикусите са цъфтящи растения. Мъжките и женските им цветове са необичайно малки и са разположени върху вътрешната повърхност на кълбовидни съцветия, опрашват се от насекоми. Най-разпространените домашни фикуси не цъфтят в стайни условия с изключение на два вида – смокиня (F. carica) и разнолистния фикус (F.diversifolia). Без опрашители обаче и те не дават пълноценни семена. Затова общоприетото размножаване на фикуси е вегетативно – чрез резници, издънки. Най-простият метод е чрез вкореняване на резници. За това подхождат полувдървесинените и напълно вдървесинени, но не стари разклонения. Резниците се нарязват с две-три междувъзлия (при дребнолистните видове може и с повече). Желателно е да се използва завършената част на филиза, особено у едролистните видове. Изтичащият от свежия срез млечен сок се измива с топла вода. Срезът се подсушава на въздух в течение на 1-2 часа.
Резниците се вкореняват най-вече в стъклен парник или под полиетиленово покривало в смес от торф и едрозърнест пясък или керамзит. Дребнолистните фикуси образуват добре корени и във вода. При вкореняване на резниците в субстрат температурата му не бива да бъде по-ниска от 25°С. Оптималното време за вкореняване е пролетта и първата половина на лятото.
Младите растения се засаждат в неголеми саксии в смес от рохкава пръст, оборски тор, торф и пясък в равни части. Подходящи са и готовите субстрати за стайни растения.
Фикусите се поливат редовно според засъхването на връхния слой почва. Нежелателено е излишното преовлажняване, както и прекаленото засушаване. Особено добре действа на фикусите прохладния душ и ежедневното опръскване на листата с вода.
Много фикуси понасят недостатъчната осветеност, но не и пъстролистните форми. Те са капризни и в други отношения – понижение на температурата, небрежно поливане, течение, сух въздух – всичко това нерядко води до загиване дори и на възрастно растение.
След падналите проливни дъждове и градушки има сериозна опасност от разпространение на сиво гниене в лозето. Причинител на това заболяване е гъбата Sclerotinia fuckeliana. Тя презимува като склероции ...
Малко се знае, че течният тор се използва и за мулчиране. Върху почвата се създава фин слой кора, която задържа влагата и удължава срока между поливките. По-често чрез течното торене или както по ня...
Цикълът на плододаването е доста сложно биологично явление. То започва с диференцирането на плодните пъпки и преминава през редица междинни етапи (зимен покой на пъпките, цъфтеж, опрашване, оплождане,...
Като стайна култура лимоните се отглеждат ниски. Основният летораст се почиства от странични разклонения на височина 15-20 см, а когато достигне 30 см неговият връх се пензира. С цел формиране на коро...