Искате ли да си отгледате артишок?

Артишокът е предимно любителска зеленчукова култура за нашата страна, въпреки че би могъл да се чувства добре в градините ни. Отглеждан е и много ценен още от древните народи на Египет и Рим, а по-късно е пренесен в Южна Европа. Днес е любимец на италианци, французи и испанци. В страните и районите с по-суров климат се отглежда като едногодишно растение, в по-топлите е многогодишно.
Обича топлината и светлината, плодородна и структурно дълбока почва. През активната вегетация и когато се формират пъпките, е необходимо да се полива, но с влагата не трябва да се прекалява. За голямата маса, която се развива са нужни хранителни вещества, затова прегорелият оборски тор, както и няколко подхранвания с комбиниран тор, са задължителни.
Артишокът се размножава чрез директна сеитба, разсад или чрез издънки, получени от майчиното растение.
Сеитбата се извършва през пролетта, когато почвата е вече затоплена. Поставят се по 2-3 семена в гнездо. Оставя се 70-80 см растояние между гнездата и 1 м между редовете. Когато растенията поникнат, се оставя най-добре развитото в гнездото, а другите се отстраняват. Когато за размножаване се използват издънки, се избират добре оформените към майчиното растение. Трябва да са високи около 10-15 см, с 3-5 листа и непременно с част от кореновата система на растението. Засаждат се през есента или рано напролет.
Най-подходящо е обаче да си произведете артишок от разсад. Семената трябва предварително да са престояли на студено. Засяват се на дълбочина около 1 см, после им е необходима температура 20-25 градуса. Поникват за петнадесет дни, разсадът е готов да се засади в градината след месец и половина. Когато израстнат растенията, се оставят не повече от 3-4 главички, заради които всъщност се отглежда зеленчукът.
Артишокът има специфичен вкус, който наподобява пресни орехови ядки. Използва се най-вече цветното ложе или дъно, което се почиства от чашчените листа.