Големият интерес към марантата дължи на впечатляващите декоративни качества на листата й - едри, елипсовидноовални, бледо- или тъмнозелени, покрити с кадифено меки различно оцветени ивици, те привличат погледа на ценителите на красотата и удивляват със способността си да се изправят като молитвено събрани длани с настъпването на вечерта. В родината си, горите на Бразилия, пред буря марантата свива листата си на тръбички – природен синоптик, на когото местното население напълно се доверява. Образува туфи, чиито стъбла достигат 30-40 см дължина. Те може да растат изправени, под известен наклон или да увисват край саксията, придавайки и по този начин по-привлекателен вид.
У нас марантата се отглежда като стайно растение, но през лятото може да се включи и в красиви композиции на терасата, при условие, че не се излага пряко на слънцето и й се осигури висока влажност. Това топлолюбиво растение през зимата понася в стаята и 10 градуса, но за да се развива и да образува нови листа са му необходими поне 15°С.
Що се отнася до размножаването, практиката е утвърдила като най-добър начин разделянето на туфата. Това може да стане с еднакъв успех както през пролетта, така и през есента, стига в стаята да се осигурят подходящи условия за развитие. За целта туфата се изважда от саксията и внимателно се разделя на две или повече части. При нужда за разделянето се прибягва и до употребата на нож. Всеки дял трябва да има поне три листа и добре оформена коренова система. Новите растения се засаждат в лека почвена смес – равни части от градинска почва, торф и пясък.
Вкореняването на резници във вода или влажен пясък на практика не се използва.
Внимателно подстриганият чимшир изглежда чаровно и стилно в градината. Конусовидната корона може да се получи при резитба по шаблон. Можете да си направите и различни фигурки от клонките на чимшира. Т...
В сравнение с останалите овошки крушите се преоблагородяват най-лесно. Когато човек не е доволен от плодовете, които ражда неговото дърво, много лесно може да смени сорта с друг. Операцията ще е усп...
През 1952 г. стопанинът Илчо Цонков Пандуков от с. Видима, сега квартал на гр. Априлци, облагородил в градината си две джанкови подложки с присадници от къснозреещата джанка. Единични дървета от нея с...
Бялото гниене е често срещано заболяване по чесъна. Болестта започва да се наблюдава на полето и след това при съхранение. На полето се наблюдават отделни растения, които изостават в развитието си и д...