През януари и началото на февруари се пръска за пръв път срещу неприятелите. Не е необходимо обаче да се третират всички дървета. Зимно пръскане се прави, ако се установи, че по клоните на дърветата има опасна плътност от яйца на червен овощен акар, яйца от листни въшки, яйчни щитчета от ябълков молец, от листозавивачки, щитоносни въшки, листни бълхи. Без нужда не трябва да се пръскат и младите (1-5-годишни) дръвчета, по които няма зараза от неприятели. При нападение от калифорнийската щитоносна въшка обаче борбата е всяка година.
Използвайте акарзин или масло Р3, препарати на база минерални масла, при семковите видове дозата е 300 мл за 10 л вода. Пръска се преди набъбване на пъпките - през февруари. Работете в по-топли, слънчеви дни, когато няма опасност да замръзне разтворът. Тогава различните форми на насекомите започват да се активират и са по-уязвими. Препаратите имат контактно действие, затова струята трябва цялостно да обхване и добре да намокри клоните и стъблото. Необходим е 50-100 л разтвор на дка, а за дървета с по-голям обем - 150-200 л на дка.
При ябълките, особено при сорта Джонатан, който се напада от брашнеста мана, довършете резитбата. Така ще отстраните заразените клонки и леторасти, изгорете ги. Прасковата и сливата са по-чувствителни към маслените препарати. Затова срещу щитоносната въшка се пръска с намалена доза - 200 мл за 100 л вода.
Смята се, че маслените препарати намаляват студоустойчивостта на дърветата, особено младите, затова те не трябва да се третират всяка година, а само ако има вредители.
Маслените препарати не са отровни за хората, но за да се предпазят очите и кожата от раздразнение, трябва да се вземат предпазни мерки - очила, облекло.
Тъй като в стаята най-често се отглежда бялата кала, то тези правила са за нея. Почвата трябва да е тежка, но най-добре да е смес от градинска, хумус и торф в равни части. Не трябва да пресаждате...
Наименованието на растението произхожда от гръцката дума Kanna – тръстика, камъш. Към този род принадлежат ефектни листно-цъфтящи растения. В почвата те развиват дебели пълзящи коренища, които при няк...
Издребняването на пипера е признак на вертицилийното увяхване. Тази болест започва да се проявява около началото на цъфтежа. В по-ранните фази на заразяване се изразява в слаб растеж, къси междувъзлия...
Ако в оранжерията въздушната температура падне под 15°С, краставиците не образуват плодо-даващи органи. Захладнее ли под 7-8° С, спира изцяло развитието. Много е важно да не допускате резки колебания,...