Извадени са вече луковиците на лалета, нарциси, зюмбюли и кокичета и се съхраняват по мазета и прохладни помещения. За да имате и през следващата година обилен цвят, трябва да ги преглеждате внимателно, болните и наранените да се отстраняват, а за съхранение да се оставят само здравите. Много болести и неприятели мъчат луковиците, докато си почиват. Представяме ви най-често срещаните от тях.
Една опасна и често срещана болест по луковиците на пролетните цветя е сивото гниене, причинено от гъбата Botrytis cinera. Тя може да проникне в тях от почвата през различни наранявания или при заразяване на растенията от спори във въздуха. В този случай през стъблото заразата достига най-напред шийката, а после обхваща цялата луковица. Тъканите на заразените луковици са потъмнели, омекнали и сбръчкани. По външните люспи се забелязват светлокафяви петна. Понякога по тях се появява сив налеп от спори. Когато е засегната малка част от луковицата, също и при по-късно заразяване, болестта се открива по-трудно. При чести превалявания през пролетта и при по-голяма почвена влажност сивото гниене се развива по-силно.
Луковиците могат да носят зараза и от фузарийното гниене, причинено от почвените гъби Fusarium. От почвата през корените гъбата влиза в проводящите тъкани на растенията. По външните люспи на болните луковици се забелязват жълто-кафяви петна. Вътрешните тъкани потъмняват и омекват. По дънцето и между люспите се появява розов налеп от спори. По луковиците на зюмбюла се появяват дълбоки пукнатини.
При фитофторийното гниене, причинено от гъбата Fhytophtora cryptogea, има жълтеникави или бле-докафяви хлътнали петна в месестата част на луковиците. Те се покриват с бял налеп и загиват.
Склероцийното гниене се причинява от почвената гъба Sclerotium. Слабо повредените луковици външно изглеждат здрави, покрити с неповредени люспи. При болните луковици вътрешните люспи загниват и потъмняват. По корените се появяват светлокафяви склероции - плодните тела на гъбата. Корените загниват и се покриват с нишки от бял мицел.
Към края на октомври и началото на ноември празът пълни пазара. Той е студоустойчиво растение. Слабите студове и сланите не го повреждат, не са опасни и за способността му да се съхранява. Това позвол...
Зелената зимна украса на жилището е външна изява на дълбокия душевен стремеж към непрекъснат допир с природата. Има много листнодекоративни растения, с които можем да задоволим, ако не непълно, то пон...
Краят на есента е подходящо време за преместване на по-младите дръвчета и храсти. Най-напред се определя новото място. Изкопава се дупка с размери 40х40 см. След това желаното растение се изважда, кат...
Златната момина сълза или оранжевата сандерсония (Sandersonia aurantiaca) е растение от семейство Liliaceae. В своята топла родина, Южна Африка, през периода на летните дъждове, сандерсонията цъфти об...