Главестото зеле е взискателно към почвата и обича да е торено с минерални и органични торове. Тези претенции се обясняват с факта, че за сравнително кратък период културата образува голяма растителна маса-5000-7000кг /дка зелки и листа. Нуждата от хранителни вещества през вегетацията е различна. Първоначално потребността е малка. Нараства в началото на свиването на зелката и достига своя максимум в началото на стопанската зрялост. След това усвояването на хранителните вещества намалява.
За формирането на 1000 кг продукция трябват 4.8кг азот, 2.7 кг фосфор и 3.5 кг калий. Установено е, че кореновата система на зелето усвоява 60-65% от азота, 30-35% от фосфора, 60-70% от калия, внесени с минералните торове. За един декар песъклива, средно запасена с хранителни вещества почва са необходими 55-60кг амониев нитрат /амoниева селитра/, 35-45кг суперфосфат и 20-25кг калив тор /калиев сулфат или калиев хлорид/.
Сортовете за късно полско производство реагират добре и на органично торене с угнил оборски тор. Тори се най-често с 4-6 т/дка оборски тор. Оборският тор, суперфосфатът и калиевият тор се внасят при подготовката на почвата. Азотният тор – се внася при първото окопаване и около месец по-късно.
Внасянето с поливната вода на угнил оборски тор в практиката като „шербетуване” ще повиши добива. Достатъчно е да се внесе 1 до 1.5т/дка оборски тор. Ефектът от шербетуването езначително по-голям, когато не е извършено органично торене преди разсаждането.
Главестото зеле изразходва най-много вода, когато се завиват зелките
За късното главесто зеле това е времето през август и септември. Сега трябва да се полива всяка седмица с обилно количество вода. Но заедно с това зелето не понася преовлажняване и заблатяване на почвата, защото тогава се влошава въздушно-газовия й режим. При тези условия спира растежът, растенията закържавяват и по листата се явява виолетово оцветяване. Едновременно с поливката може да подхраните растенията с размит във водата пресен оборски тор.
Въздушната влажност също има голямо значение за късното зеле. При ниска (30-40%) атмосферна влажност то завяхва даже при добра почвена влажност. Затова при фазата на завиване на зелките особено полезно е дъждуването, съчетано с напояване с течаща вода.
Интересът към манетията (Manettia), пристигнала в Европа от далечната Бразилия е голям. Растенията са с тънки, виещи се стъбла, които достигат дължина над 2 м. Те са осеяни с множество сърцевидни лист...
Секуринегата (Securinega) принадлежи към сем. Млечкови (Euphorbiaceae). Среща се в Далечния изток на Русия – край Японско море и по бреговете на р. Амур. Отглежда се сравнително рядко. У нас може да с...
Тези растения имат силно разклоняваща се и дълбоко проникваща брадеста коренова система. Стъблото е високо около 20 см, с по четири-пет ланцетни сиво-зелени листа. На върха се оформя кошничка, съставе...
Ако забележите, че листата на кайсията са като прегорели, много вероятно е дървото да изпитва калиев глад. Това е един от овощните видове, който има най-големи изисквания към този елемент. Причината е...
Дойде време за ранните домати