Празът се засажда обикновено чрез предварително произведен разсад на фитарии на разстояние 20 х 15 см и на дълбочна 3-4 см. Веднага се полива.
Няколко дни след засаждането посевът се преглежда и ако има пропаднали или неприхванали се растения, те се подменят от резервния разсад. След прихващане на растенията същите се напояват всяка седмица, дори и до по-късно през есента, а през горещите летни дни и два пъти седмично. Окопават се 3-4 пъти на дълбочина 4-5 см. Подхранват се, когато растенията развият 2-3 листа с 10-15 г амониева селитра на кв.м. и още веднъж при 5-6 развити листа, като растенията реагират много добре и на 1-2 шербетувания (размит оборски тор в поливна вода). Води се борба с вредителите по праза и основно с двете стопанско значими фузарийно гниене и миниращата муха главно чрез агротехнически средства - добри грижи при отглеждането, при мухата и с химически средства, но преди да е снесла яйцата си. Така стопаните ще имат отлично произведен праз.
Крушовият пъпкопробивач е най-уязвим през септември, затова борбата с него се повежда през този месец – най-късно в началото на октомври. Това е така, защото начинът на живот на този неприятел е малко...
Трудно е да си представим живота на съвременното човечество без захарните растения. Захарното цвекло, захарната тръстика и други по-малко известни растения отдавна са източник за получаването на захар...
Ако някой ви каже, че трябва да засадите чесъна за консумация в зелено състояние по-късно, за да не го напада чесновата муха, не му вярвайте. Мухата ще го нападне напролет при първа възможност, без да...
Много растения помагат на други в борбата им срещу редица болести и неприятели и служат като природни растителни защитници. - Лайката, растяща около ствола на ябълката, я предпазва от ябълковия плод...
Как се правят суперрани тиквички