Празът се засажда обикновено чрез предварително произведен разсад на фитарии на разстояние 20 х 15 см и на дълбочна 3-4 см. Веднага се полива.
Няколко дни след засаждането посевът се преглежда и ако има пропаднали или неприхванали се растения, те се подменят от резервния разсад. След прихващане на растенията същите се напояват всяка седмица, дори и до по-късно през есента, а през горещите летни дни и два пъти седмично. Окопават се 3-4 пъти на дълбочина 4-5 см. Подхранват се, когато растенията развият 2-3 листа с 10-15 г амониева селитра на кв.м. и още веднъж при 5-6 развити листа, като растенията реагират много добре и на 1-2 шербетувания (размит оборски тор в поливна вода). Води се борба с вредителите по праза и основно с двете стопанско значими фузарийно гниене и миниращата муха главно чрез агротехнически средства - добри грижи при отглеждането, при мухата и с химически средства, но преди да е снесла яйцата си. Така стопаните ще имат отлично произведен праз.
Най-много нужда от хранителни елементи имат картофите, когато интензивно нараства наземната маса и клубените. Когато не стига азот, растенията изостават, листата стават светлозелени, преждевременно ок...
Някои градинари не са съвсем доволни от купените през пролетта семена - скъпи, а в някои случаи и с ниска кълняемост. Не са малко и онези, които са останали изненадани, защото са очаквали по-различен ...
Повечето сортове къпини понасят температури от минус 20 до минус 25°С, без да претърпят някакви особени вреди. Често причината за уврежданията не е ниската температура, а вятърът, които изсушава корат...
Макар да е типично растение на средиземноморските страни, смокинята става и в българските градини. Разбира се, най-добре се развива в южните ни райони и по Черноморието. България се приема като северн...
Кладницата е най-лесна за култивиране