Пикирането на доматения разсад се прави, за да се увеличат хранителната площ и обемът на въздуха, необходими за по-нататъшния растеж и развитие на растенията. Те се пикират при наличие на първа двойка същински листа и зачатъци на втора двойка. Вечерта преди пикирането почвата в сандъчетата се навлажнява добре. Сутринта внимателно по няколко растения наведнъж се подкопават с дъсчица, без да се нарани кореновата система. Подбират се здрави, добре развити и еднородни по размери растения. По-слабо развитите и по-малките се пикират накрая отделно. Растенията се пикират в пластмасови саксийки или кофички за кисело мляко (по 1 растение в саксийка), напълнени със същата обеззаразена смеска, използвана при сеитбата. За да се започне пикирането, температурата на почвата трябва да бъде над 15°С. Под нея кореновата система практически не функционира. Почвата трябва да е навлажнена така, че с дървено шило или пръст да могат да се правят незасипващи се дупчици с дълбочина 5-6 см. В тях се поставят растенията, без да се подвива коренчето. Пикира се на дълбочина 0,5-0,6 см от котиледонните листа, почвата около стъблото и коренчето се уплътнява и леко се полива.
Саксийките с пикираните растения се нареждат на разстояние 4-5 см една от друга върху полиетиленови платна, поставени в лехи с подравнена почва. Един-два дни след пикирането в слънчево време растенията се засенчват. Това ускорява вкореняването им.
След пикиране температурата не трябва да надвишава 20°С в слънчеви дни, 17-18°С в облачни дни и 15-16°С през нощта. Щом се образуват 4-5 листа, се поддържа с 2-3°С по-ниска температура. Разсадът се полива умерено в слънчеви дни, сутрин. Прекомерната влага в почвата довежда до излишен вегетативен растеж.
В този случай се поучава сочен, изнежен, крехък разсад. От друга страна, прекомерното засушаване се отразява неблагоприятно на продуктивността на растенията. След всяка поливка, при леко подсъхване почвата около растенията се разрохква. Една седмица преди засаждане поливането рязко се намалява.
През зимните месеци главестите салати са едни от най-често отглежданите зеленчукови растения в култивационните съоръжения. Поради късия им вегетационен период и малката взискателност към температурнит...
Кротонът (Codiaeum veriegatum) се отглежда трудно. Красотата му се поддържа, като му се осигурява постоянна температура през цялата година около 18-20°С и висока въздушна влажност. Не бива да се държи...
Напоследък в нашите хипермаркети често се предлагат едри и атрактивни японски сливи. Затова е обясним големият интерес сред любителите овощари. Японските сортове сливи се отнасят към вида Prunus sal...
Рамондия (Ramondia), известна още като рамонда се отнася към сем. Gesneriacea. Към този род принадлежат 3 вида, произхождащи от Южна и Югоизточна Европа. За нас от значение е видът, който е ендемит...