През май се засажда средно ранният пипер. Той заема обикновено и най-голяма част от дворните зеленчукови градини, особено в селските дворове. Може би поради ограничената площ се допуска една съществена грешка – гъстото разсаждане. С цел да се поберат повече растения мнозина сгъстяват междуредията до 35-40 см, а в реда засаждат през 10-15 см по две растения на едно място. Повечето растения на единица площ (метър, ар, декар), не осигуряват повече продукция, така както и ако са по-малко. Нормалното междуредово разстояние за пипера е 60 см, но в двора е допустимо да се сведе и до 50. Растенията се засаждат по едно през 15 см. Ако държите да са по две, тогава разстоянието между растенията в реда трябва да е 25 сантиметра. Така ще се осигури нормална жизнена площ за всяко растение. Иначе се потискат, а това се отразява на добива.
Другата честа и много съществена грешка е свързана с поливането. Новозасаденият пипер нормално през обедните часове показва признаци на завяхване. Това плаши неопитните градинари и те веднага се захващат да поливат. Но бедата не е в недостига на влага в почвата – има достатъчно, щом растенията са полети при засаждането и това личи, разровите ли малко почвата. Причина за завяхването е нарушената коренова система, която не успява да засмуква достатъчно. При честите поливки, при това с вода, която обикновено е по-студена отколкото почвата, възстановяването й се забавя. Затова изчакайте я да се възстанови. Първата поливка се налага обикновено 10-12 дни след разсаждането. Преди нея е първото окопаване.
Пожълтелите тъканите между нервите на петурата, от периферията към средата на листа издават варовата (неинфекциозна) хлороза. Това заболяване се дължи на липсата на желязо. Обикновено се проявява на в...
Родина на кливията (Clivia miniata) гористи местности на Южна Африка и това определя нейното поведение у нас и грижите, от които се нуждае. Това растение развива малко на брой корени, но дълги и ме...
Към края на октомври и началото на ноември празът пълни пазара. Той е студоустойчиво растение. Слабите студове и сланите не го повреждат, не са опасни и за способността му да се съхранява. Това позвол...
Към гигантските бегонии се отнасят два вида. Видът бегония кокинеа (Begonia coccinea) има брадеста коренова система. Разклоняващите се стъбла може да достигнат 2 м, като на ширина се разпростират близ...