Растението е познато с няколко имена, наричат го пирински, мурсалски, македонски чай, някъде - и миризлив бурен. Расте на сухи, варовити и каменисти места. Естествени находища има над 2000 м надморска височина в Пирин, Рила, Средни и Западни Родопи, Славянка.
Многогодишното растение има прави и приповдигащи се стъбла, високи до 50-70 см. Листата са целокрайни, срещуположни, долните са продълговато ланцетни с къса дръжка, а горните са сърцевидни и приседнали. Цветовете са събрани в класовидно съцветие с яркожълти прицветници.Чашката е тръбеста, звънчевидна, с 10 жилки и 5 зъбеца, покрити с дълги власинки.
Използва се надземната част – листата, цветовете и стъблата, събрани през време на цъфтежа, който е през юли и август. Суши се на сянка или на в сушилни при температура 30 – 35 градуса. Изсушената билка има приятен аромат и слабо горчив вкус. Когато не е нарязана може да се съхранява 2 години.
У дома се засява в покрити сандъчета
Семената му имат кълняемост между 50 и 60 процента. Може да се отглежда в изкуствени насаждения. Почвата трябва да се смеси с пясък и лехите да са задигнати, за да не се задържа излишна вода. Разстоянието между лехите трябва да бъде около 70 см, а между растенията 40-50 см. Семената се засяват рано напролет в сандъчета като се покриват с наелон или стъкло. През месец април-май (в зависимост от температурата) се засаждат навън. В началото растенията са малки и имат нужда да бъдат поливани през няколко дни. Трябва също редовно да се плевеят и окопават.
Лечебно
Растението не е напълно изследвано, но е известно като българка виагра. Препоръчват го при спастичен бронхит, действа отхрачващо, омекотяващо и облекчаващо на възпалените лигавици. Помага при всички видове кашлица, гръдна жаба, енфизем.
Една чаена лъжичка от изсушената билка се запарва в 200 мл вряща вода. Прави се запарка 15-20 минути, след което се прецежда. Пие се по 100-150 мл преди ядене и вместо вода. Пиринският чай има приятен аромат и се използува не само като лечебно средство но и като сгряваща напитка.
Ако искате в малката ви градина да има цвете – ярко, цъфтящо, многогодишно и не много капризно, астилбето е най-подходящо. То е многогодишно растение, което образува туфи. Има дълбоко нарязани листа, ...
Голяма част от любителите градинари присаждат дини върху кратуни. Благодарение на това се запазват много стари местни сортове растения и до днес. В случая се постига по-ранно узряване на дините и уве...
Болестта е повсеместно разпространена в култивационните съоръжения и зеленчуковите градини. Тя може да се появи още по семеделите, а след това се нападат листата, листните дръжки и стъблата, като по ...
Това насекомо е стар познайник на градинарите. Впечатлява с големите си размери, но още повече с щетите, които нанася. Като многояден неприятел се храни с ларвите на някои почвени насекоми, но основна...
Все още можете да засадите картофи