Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на времето влагата в повърхностния почвен слой започва да се колебае, с което се влошават условията за поникване, посевът се разрежда и т.н. Семената на лука много бързо губят кълняемост. Те поникват бавно, при благоприятни условия за 15-20 дни след сеитбата. За площ от 100 кв.м са необходими около 0,8–0,9 кг семена. Подходящи са нашите условия са сортовете Лясковски 58, Лясковски 90, Пловдивски 10, Щутгартен рийзен, Конкурент, Конкурент бял и др.
Сеитбата се извършва върху чиста от плевели, добре обработена и наторена почва с оборски и фосфорни торове още през есента. Подходящи са влагоемните и богати на хумус почви. Не е за препоръчване отглеждането на едно и също място или след други луковични. Подходящи предшественици са домати, пипер, бобови култури, зимни житни и други добре наторявани зеленчукови култури.
Рано през пролетта мястото се обработва на дълбочина 8-10 см и се тори с амониева селитра в доза 1,5-2 кг/100 кв.м. След това, площта се заравнява с влачка и се изравнява с дъска. Отглежда се на слята повърхност или лентово. На малки площи сеитбата е ръчна, разпръсната или в редове с разстояния 8-10 см и 1-2 см между семенцата. Те се покриват с около 2 см рохкава влажна почва. За да се запази влагата и да се получи дружно поникването, веднага след сеитбата почвата леко се уплътнява. През 10-12 реда се оставят ивици широки 30-50 см, за улеснение при плевене и други дейности. Първата грижа след сеитбата е осигуряване на условия за нормално поникване. Почвата се поддържа умерено влажна. В случай на засушаване се полива много внимателно с лейка. Не трябва да се допуска образуване на почвена кора, която възпрепятства поникването.
Основно мероприятие за посевите с арпаджик е почистването на плевелната растителност в ранните фази от развитието му. Тя може да стане причина за получаване на дребни, нестандартни и слаби луковички.
По всички надземни части -листа, листни дръжки и стъбла на краставиците, дините, пъпешите и тиквите се образуват белезникави петна, покрити с бял прашест налеп, който се разраства и за кратко време об...
Възрастта на ябълката можете да определите достатъчно точно по два начина - като преброите годишните пръстени на ствола на дървото или годишните пръстени на клоните. В първия случай, че за прибягвате ...
Малайската ябълка (Syzygium malaccense) от семейство Миртови идва от Малайзия, където е била култивирана в продължение на столетия. Това интересно растение е широко известно в страните на Югоизточна А...
През есента скромната офика изглежда като красиво бижу и често погрешно е наричана “калина”. С блестящите коралови или жълти гроздове, каквито са плодовете й, ние можем да си наберем и засеем, за да я...