Сега е време за сеитба на късното зеле. Използват се различни сортове. Кьосе 17 е с вкусни зелки, подходящи за кисело зеле, но е много чувствително на мана. Балкан е най-разпространеният у нас сорт за качествено кисело зеле. Устойчив е на мана и на висока температура. Лико-ришко бяло става за киселото зеле, което е с отлични качества и голяма трайност. Енергия F е хибриден сорт, който дава много висок добив - 9000 кг от декар. Пазарджишко подобрено е с виолетово прошарване. Пазарджик 13, Искър, Средец, Син капак, Топаз е червено зеле за салати.
Местните български сортове са с висока родовитост, с едри, плътни, плоскокръгли до кръгли зелки с отлични вкусови и кухненски качества, но са слабо устойчиви на мана. Затова пък са с по-голяма устойчивост на суша в сравнение с европейските сортове. Сега у нас се внедряват някои холандски хибридни сортове за съхраняване в прясно състояние.
Късното зеле се сее на открити лехи, предварително полети, добре наторени с оборски тор, с 4-5 г семена на кв. м. Разсажда се след 30-40 дни - обикновено през втората половина на юли, а реколтата се прибира през октомври-ноември.
При отглеждането на разсада внимавайте да не се нападне от опасните болести и неприятели - мана, сухо стъблено гниене, зелева муха и др., които след засаждането му на постоянно място може да унищожат културата напълно. Необходимо е да се предотврати появата и разпространението им и да се произведе здрав и качествен разсад. Преди засаждането на постоянно място прегледайте и отстранете всички растения, които показват признаци на заболяване.
Изхвърлете и всички недоразвити стръкове.
Савойското е чудесно прясно или сушено
Савойското зеле, известно още като къдраво зеле, започва да се отглежда сравнително отскоро в Западното Средноморие. По-късно се разпространява главно в Западна Европа, особено във Франция. Характерна е мехуронакъдрената повърхност на листата. Те имат тревистозелена или синкаво-зелена, при някои сортове жълтеникава окраска, със слаб восъчен налеп. Образува овални, конусовидни или плоски зелки, по-малки и по-рехави от тези на главестото зеле. Те са богати на витамин С (до 78 мг %). Консумират се пресни или изсушени. Не се използват за приготвяне на кисело зеле и за съхраняване.
Савойското зеле е сравнително влаголюбиво и устойчиво на ниски температури. Отглежда се както главестото зеле. Най-добре вирее върху глинести и торфени почви. Реагира добре на органично торене, на калий, азот и фосфор. Най-добре е да се засажда след бобови култури, картофи, краставици, лук, цвекло или домати. Не трябва да е на същото място, на което са отглеждани зелеви култури по-рано от 5 години.
При различните сортове и хибриди може да получите реколта от юли до октомври.
Синята китка е много упорит коренов плевел. По доматите паразитират тютюневата синя китка (Оrobanche ramosa) и по рядко слънчогледовата синя китка (Оrobanche cumana). Разликата между двата вида е във ...
Седумът е известен у нас под името „Дебела Мара”. Той произхожда от Китай и Япония, но сега е известен във всички континенти. Месестите му стъбла са групирани по няколко в туфа и може да достигнат до ...
Понякога в ягодовите насаждения се появяват отделни растения, които са безплодни. По външните белези на листата обаче мъчно могат да се различават от сортовете, които раждат. Тези растения са т. нар. ...
Церопегията (Ceropegia) е от семейство Асклепиеви. Този род включва около 180 вида, които растат из всички тропически райони. Най-разпространен е CeropegiaWoodii – светлолюбиво сукулентно растение с т...