С пикирането на разсадите за производството на ранни зеленчукови култури се цели да се създадат условия, за по-бързото им развитие и укрепване и да се получи по-ранна продукция. Така върху по-малка площ се отглеждат повече растения до по-късната им фаза и се икономисват средства. Моментът се преценява според условията. Най-подходящата фаза за пикиране на домати, пипер, патладжан и зеле е „кръстосването”, т.е. когато се появят първите два същински листа и трябва да приключи преди появата и развитието на третия лист. Краставиците се пикират когато котиледонните листа заемат хоризонтално положение, но ако растенията са слаби, се извършва при появата на първия същински лист.
Разсадът се изважда внимателно и ако има по-дълги корени, се прищипват, за да не се подгънат на новото място. Най-добре се запазва кореновата система, когато се използват саксийки, кофички от кисело мляко или пластмасови торбички с диаметър в горния край средно около 10-12 см. На дъното се правят 1-2 дупчици, за да не се задържа много влага и се напълват с торово-почвена смес до 1-2 под горния ръб. Пикира се със садило, с дебелина 1-1,5 см, на дълбочина до котиледоните, което е с 2-3 см по-високо отколкото преди това и корените се притискат добре. Така приготвените саксийки се подреждат в парник или полиетиленова оранжерия и се поливат внимателно със затоплена до 25-30 градуса вода. Парникът за пикиране се подготвя по-различно от този за гъст разсад. Пластът с биотопливо трябва да бъде с дебелина 30-35 см и върху него се поставя 5-6 см торово-почвена смес. Ако се ползва оранжерия, се изкопава трап със същите размери и се подготвя по същия начин за поставяне на саксийките. Когато ще се засажда направо в лехата, торово-почвения пласт трябва да бъде около 10 см.
Грижите се състоят в поддържане на подходящ светлинен, топлинен и въздушен режим за съответната култура. До прихващането на пикираните растения, температурата в парника се поддържа до оптималната за съответната култура, а след това се понижава с 2-3 градуса. Ежедневно се проветрява. Поддържа се умерена почвена и въздушна влажност, която се регулира чрез повдигане на рамките или направо свалянето им за кратко време. През деня покривните материали се отстраняват, а през нощта се поставят отново. В по-късните фази от развитието растенията се нуждаят от вода. Полива се сутрин, а при трайно затопляне - след обяд. След поливката се проветрява. Когато се налага подхранване, то се извършва в облачно време или в следобедните часове и веднага след това се проветрява.
Късно през есента, при опадане на около 2/3 от листата, прасковите се пръскат с 2% бордолезов разтвор срещу болестта къдравост. Провеждането на това пръскане е необходимо, за да се опазят листата през...
Струпясването е много разпространена болест по крушите и ябълките и има голямо стопанско значение. Причинява се от гъбата Venturia pirina (за крушата) Venturia inaequalis (за ябълката). Струпясванет...
Ако сте засели разсада през втората половина на март или през първата на април, вече е готов за разсаждане. Грижливо отгледаните растения трябва да са надебелели до 5-6 мм. Оптималният срок на разсажд...
Дървесинното гниене е сравнително често заболяване по възрастните костилкови дървета. Най-често се нападат сливите, черешата и бадема. Загиват върховете на клоните, листата са по-дребни и жълто-зелени...