С пикирането на разсадите за производството на ранни зеленчукови култури се цели да се създадат условия, за по-бързото им развитие и укрепване и да се получи по-ранна продукция. Така върху по-малка площ се отглеждат повече растения до по-късната им фаза и се икономисват средства. Моментът се преценява според условията. Най-подходящата фаза за пикиране на домати, пипер, патладжан и зеле е „кръстосването”, т.е. когато се появят първите два същински листа и трябва да приключи преди появата и развитието на третия лист. Краставиците се пикират когато котиледонните листа заемат хоризонтално положение, но ако растенията са слаби, се извършва при появата на първия същински лист.
Разсадът се изважда внимателно и ако има по-дълги корени, се прищипват, за да не се подгънат на новото място. Най-добре се запазва кореновата система, когато се използват саксийки, кофички от кисело мляко или пластмасови торбички с диаметър в горния край средно около 10-12 см. На дъното се правят 1-2 дупчици, за да не се задържа много влага и се напълват с торово-почвена смес до 1-2 под горния ръб. Пикира се със садило, с дебелина 1-1,5 см, на дълбочина до котиледоните, което е с 2-3 см по-високо отколкото преди това и корените се притискат добре. Така приготвените саксийки се подреждат в парник или полиетиленова оранжерия и се поливат внимателно със затоплена до 25-30 градуса вода. Парникът за пикиране се подготвя по-различно от този за гъст разсад. Пластът с биотопливо трябва да бъде с дебелина 30-35 см и върху него се поставя 5-6 см торово-почвена смес. Ако се ползва оранжерия, се изкопава трап със същите размери и се подготвя по същия начин за поставяне на саксийките. Когато ще се засажда направо в лехата, торово-почвения пласт трябва да бъде около 10 см.
Грижите се състоят в поддържане на подходящ светлинен, топлинен и въздушен режим за съответната култура. До прихващането на пикираните растения, температурата в парника се поддържа до оптималната за съответната култура, а след това се понижава с 2-3 градуса. Ежедневно се проветрява. Поддържа се умерена почвена и въздушна влажност, която се регулира чрез повдигане на рамките или направо свалянето им за кратко време. През деня покривните материали се отстраняват, а през нощта се поставят отново. В по-късните фази от развитието растенията се нуждаят от вода. Полива се сутрин, а при трайно затопляне - след обяд. След поливката се проветрява. Когато се налага подхранване, то се извършва в облачно време или в следобедните часове и веднага след това се проветрява.
Зеленчуците, отгледани в стъклени оранжерии страдат от много болести и неприятели. Разбира се може да ограничите нападенията, но още от есента помислете за това. * Отстранете растителните остатъци ...
Пожълтяването на листата на кипарисите, отглеждани в саксии на открито, може да се дължи на две причини: първата причина може да е малкия обем, в който са настанени корените. Известно е, че те се разв...
Пиретрумът (Pyrethrum /Chrysantemum/ cinerari aefolium) произхожда от Далматинското крайбрежие, където се среща като диворастящо растение. Отглежда се в Япония и Америка. У нас е пренесен отдавна, но ...
Мангостинът или мангостан (Garcinia mangostana) е много привлекателно пирамидално дърво, ръстът на което, в зависимост от условията, се колебае от 6 до 25 м. То се нуждае от влажния климат на тропичес...