Ендивията се родее със синята жлъчка

Ендивията произхожда от синята жлъчка, но от нея се различава по това, че е едногодишно растение и листата й са по-слабо горчиви. Отглежда се заради листата, които служат за салата, може за супи, сосове. Имат слабо горчив вкус, но чрез избелване на растенията намалява.
Ендивията се среща в две разновидности - ескариол с широки, слабонарязани листа и къдрава ендивия със силно нарязани листа. Ескариолът е по-студоустойчив от къдравата ендивия. Листата и на двете разновидности образуват разстлани розетки и имат различни окраски. И двете са взискателни към почвената и въздушната влажност. Не понасят засушаване. Предпочитат рохкавите, средно тежки почви, богати на органични вещества.
Ескариолът се отглежда като късна култура и се прибира през есента, а къдравата ендивия се култивира на открито или в парници през пролетта. Използва се за разсад. Избират се слънчеви, запазени от вятъра места, наторени добре за предшественика с пресен оборски тор или непосредствена за нея с прегорял оборски тор. Торенето с минерални торове увеличават добива, които се внасят преди засяването на семената или засаждането на разсада. Засаждането на разсада става, когато са образувани 4-5 листа. Сади се както салатата: ескариолът на 40-50 см между редовете и 30 см в реда, а къдравата ендивия-30-40 см между редовете и 30 см в реда. Внимава се да не се засади много дълбоко. Да не се засипе сърцевината и при поливане да не се мокри. Листата се избелват, като се превържат. Избелването на по-късно произведения ескариол става, като растенията се похлупват със саксии. Ако са отгледани в парник, се завиват с рогозки. Това трае две-три седмици и се практикува най-често през октомври.
Ендивията може да се използва и през зимата, ако добре развити растения се извадят късно през есента с пръст около корените и се наредят плътно в студени парници, покрити с рогозки. Може да се поставят и в изба.