Изборът им ще зависи от добитото количество и от преценката на собствените ви възможности.
Начин № 1
Ако сте произвели повечко, може да предпочетете съхранение в ровник. Ровникът предствалява трап с дълбочина 50 см, ширина – 80-100 см, а дължината му е прозвилна - според количество. Почистете извадените от лехите моркови от листата и пръстта, но не ги измивайте. Подготвени по този начин ги наредете на тънки пластове (по 1 морков) в ровника. Станат ли три пласта, посипете ги с умерено влажен пясък и наредете нови три. Така докато напълните ровника. Накрая го покрийте с 20-30 см пръст.
Сложността при този начин е контролирането на тампературата. Трябва да направите приспособление (тръба) в която да спускате и изваждате термометър. Подходящата температура е между 1 и 5 градуса. Станат ли 6, възможно е някои кореноплоди вече да загниват. Тогава вички трябва да се изровят и да се отстранят загнилите.
Начин № 2
Нареждате морковите в касетки, щайги или други подходящи сандъчета, посипвате ги с умерено влажен пясък и ги настанявате в избата. Тя трябва предварително да е дезинфекцирана с 3% синкамъчен разтвор и 10% гасена вар. Задача ще ви е да поддържате оптималната температура от 1-5 градуса чрез отваряне и затваряне на вратите и прозорците и да не допуснете замръзване. Ако влажността в избата е ниска, поставете широки съдове с вода. Тя ще се изпарява и ще повиши въздушната влажност.
При този начин по-лесно може да контролирате състоянието на съхраняваните моркови.
Начин № 3
Замразяването при домашни условия е най-подходящият начин за съхраняване на малко количество моркови, произведени в дворната градина. Това е и най-добрият начин и за запазване на витаминте в тях, преди всичко на витамин А, на който са изключително богати. Естествено, за това служи домашният фризер. Морковите, просто измити и подсушени, нарязвате на кубчета, поставяте ги във фризерните пликчета и ги нареждате в във фризера. Така ще останат непроменени поне половин година. За употреба в кухнята ги използвате направо, без размразяване.
Аристолохията е вечнозелена лиана от семейство Aristolochiaceae, чиято родина е Бразилия. Достига височина 3-4 метра. Има здраво увивно стъбло с корковидна дървесина и сърцевидни листа с дължина около...
Мнозина я подценяват, но като истински любител, който е усвоил зимната резитба на този овощен вид, вие няма да я пренебрегнете. Състои се във филизене и пензиране. Филизенето се извършва още в начал...
Киваното (Cucumis metuliferus) е близък роднина на краставиците и на пъпешите. Произхожда от семейство Тиквови. Този екзотичен плод идва далечна Африка, където се среща в диво състояние в пустинните и...
Цветното зеле за късно есенно производство се засажда до към средата на юли. При късно разсаждане в години със студена есен много от растенията не образуват глави. Между растенията в реда се оставят 4...
Срокове за засаждане на зеленчуците