Растението Scirpus cernuus, наричано още стайна тръстика, произхожда от субтропичните региони на Средиземноморието. Това е многогодишно тревисто растение с изящни тънки листа, които, подобно на струи на фонтан, се разпиляват в различни посоки. Листата напомнят тънки косми, с израстването се извиват красиво като дъга.
На края на изящните тънки стъбла, които падат ниско встрани, през пролетта се появяват фини цветове. Отначало те са кафяви, а след това, когато се разтворят, стават бели и тогава растението изглежда като украсено с памучни топчици. Цъфтежът е дълъг и продължава от пролетта до началото на лятото. Понякога е възможно цъфтежът да продължи цяла година.
Тръстиката предпочита полузатъмнените места и трудно понася преките слънчеви лъчи. През зимата тя се нуждае от топлина. Минималната температура, при която може да се отглежда през този сезон, е 12 градуса.
Това е типично блатно растение, затова има нужда от обилни поливки и висока влажност на въздуха. Саксията с растението трябва да се постави в чинийка и да се следи в нея постоянно да има вода. Много е полезно понякога растението да се пулверизира, особено в силно затоплените помещения. От март до септември трябва да се подхранва веднъж на две седмици с торове за декоративно - листни растения. Тръстиката не се нуждае от зимна почивка, тя цяла година се чувства много добре в стаята, разбира се, при осигуряване на достатъчно висока влажност на почвата и въздуха.
Растението се слага в субстрат за папрати. Сместа може да приготвите и сами от торф, листовка и груб пясък в съотношение 3:3:2. При течение или недостатъчни поливки краищата на листата потъмняват и се стига до гибел на растението.
Събраните семена може да се засеят през пролетта в смес от градинска пръст, торф и пясък в равни части. Съдът с тази смес се поставя в кашпа, пълна с вода. След няколко седмици младите растения се разсаждат в отделни саксийки. Лесно може да се размножи растението и като се раздели, но по-добре е това да става със семена. Получените растения по правило са по-издръжливи и пищни.
Грижите за овощните култури продължават и след прибиране на плодовата реколта. Отглеждани в продължение на по-дълъг период от време на едно и също място, овощните видове ежегодно трябва да се подхранв...
През вегетацията в лозовите насаждения се извършват резитби на зелено за регулиране на растежа и плододаването на лозите и подобряване микроклимата им. Една от тях е филизенето, с което се премахват и...
Още след засаждането през есента или рано напролет върхът на растението се отрязва. Силно растящите сортове, облагородени на семенна подложка, се оставят на височина 60-70 см от почвената повърхност, ...
Двуетажният кордон е подходящ, когато лозите се засаждат в отделни редове край стени на огради, постройки или край пътечки. Може да се използва за формиране на алеи, особено ако се съчетават сортове с...