Растението Scirpus cernuus, наричано още стайна тръстика, произхожда от субтропичните региони на Средиземноморието. Това е многогодишно тревисто растение с изящни тънки листа, които, подобно на струи на фонтан, се разпиляват в различни посоки. Листата напомнят тънки косми, с израстването се извиват красиво като дъга.
На края на изящните тънки стъбла, които падат ниско встрани, през пролетта се появяват фини цветове. Отначало те са кафяви, а след това, когато се разтворят, стават бели и тогава растението изглежда като украсено с памучни топчици. Цъфтежът е дълъг и продължава от пролетта до началото на лятото. Понякога е възможно цъфтежът да продължи цяла година.
Тръстиката предпочита полузатъмнените места и трудно понася преките слънчеви лъчи. През зимата тя се нуждае от топлина. Минималната температура, при която може да се отглежда през този сезон, е 12 градуса.
Това е типично блатно растение, затова има нужда от обилни поливки и висока влажност на въздуха. Саксията с растението трябва да се постави в чинийка и да се следи в нея постоянно да има вода. Много е полезно понякога растението да се пулверизира, особено в силно затоплените помещения. От март до септември трябва да се подхранва веднъж на две седмици с торове за декоративно - листни растения. Тръстиката не се нуждае от зимна почивка, тя цяла година се чувства много добре в стаята, разбира се, при осигуряване на достатъчно висока влажност на почвата и въздуха.
Растението се слага в субстрат за папрати. Сместа може да приготвите и сами от торф, листовка и груб пясък в съотношение 3:3:2. При течение или недостатъчни поливки краищата на листата потъмняват и се стига до гибел на растението.
Събраните семена може да се засеят през пролетта в смес от градинска пръст, торф и пясък в равни части. Съдът с тази смес се поставя в кашпа, пълна с вода. След няколко седмици младите растения се разсаждат в отделни саксийки. Лесно може да се размножи растението и като се раздели, но по-добре е това да става със семена. Получените растения по правило са по-издръжливи и пищни.
Джанката се използва нашироко като подложка за кайсията. Някои дори я използват и за формиране на стъблото на дървото, като присаждането се извършва на височина 60-70 см. Стъблото от джанката е по-уст...
По природа розмаринът е слабо зимоустойчив. Най-ниската температура, на която устоява без повреди, е минус 5°С. Все пак има данни, че закалени растения могат да понесат и до -20°С. Желателно е обаче п...
Макар родина на влакнестия шмак (Rhus tiphina) да е Америка, той се среща и у нас култивиран и заселен в много паркове и градини. Красивата му ажурна корона го прави много желан за градина с тревна ...
Ледената коричка на повърхността на водата е сигнал, че и най-студоустойчивите растения от водната градина трябва да се прибират. Тяхното място вече не е на балкона или в изкуствения водоем, а трябва ...