Резенето може да се отглежда като едногодишно, двугодишно и многогодишно растение. Било е известно на египетските лекари, почитали са го и древните китайци, индуси, римляни и араби. Плиний Стари пише, че билката усилва зрението. През Средните векове се е отглеждало в цяла Западна Европа. Използват се плодовете и зелените части на растенията, които имат приятен аромат, подобен на анасона, и сладникав вкус, близък до копъра.
Билката има също спазмолитично, газогонно действие и засилва храносмилателния процес, успокоява болките в бъбреците и пикочния мехур, облекчава дишането. Увеличава млякото на кърмачките.
Растението се размножава чрез семена. Те се събират в края на лятото от двегодишни растения от центъра на цветоносния сенник. Най-добре вирее на пясъчно-глинести почви, добре огрявани от слънцето. През есента почвата трябва да е добре изорана, наторена. Напролет се правят редове през 35 - 40 см и семената се засяват в тях. Не засявайте резенето близо до кимион, защото няма да получите плодове.
Редовно окопавайте растенията през вегетацията и ги почиствайте от плевели. Зелената маса, получена през първата година, е отлична храна за домашните животни. Плодчетата ще берете едва през втората по време на восъчната им зрялост. След като ги ожънете, направете малки снопчета, за да доузреят. След това ги счукайте и приберете семената, поставете ги на проветриво място, за да изсъхнат окончателно. След като сте обрали семената, може да извадите и корените, които също се използват.
Много внимателно трябва да избирате растенията, които ще засаждате между овошките. От т.нар. подкултури бобовите са най-подходящи да растат под дърветата. Освен че бързо освобождават мястото, те обога...
Платицериумът е особен вид папрат, произхождащ от умерените зони на Австралия. У нас е познат видът платицериум бифуркатум (Platicerium bifurcatum, а също и Platicerium alkikorne). Като саксийно расте...
Причина за това заболяване не са бактерии, гъбички или вируси, а недостиг на желязо в почвата. Желязо може да има и в излишък, но да не е в усвоима форма. Това най-често се случва във варовитите почви...
Чемширът се отглежда с търпение, защото е бавнорастящ, но живее до 700 години. Не е взискателен към почвите - колкото и да са бедни и лишени от влага, но изисква въздушна влага. Среща се както на прип...