След падналите проливни дъждове има сериозна опасност от разпространение на сиво гниене в лозето. Причинител на това заболяване е гъбата Sclerotinia fuckeliana. Тя презимува като склероции и мицел върху нападнатите тъкани. Развива се в широк температурен диапазон от 1 до 31 градуса, като оптималната температура е 25 градуса. Заразяването става при наличие на капка вода. Наранявания върху лозата от град, молци, напуквания и груби манипулации засилват заразяването. В периода на узряване увеличената захарност допълнително усилва заболяването.
Сивото гниене е широко разпространена болест по лозата, засяга всичките й части. Във вкоренилищата по леторастите на младите лозички се развива като кафяво гниене.
Ранното сиво гниене се развива върху цветовете от началото до края на цъфтеж и при формиране на ягоридата. Цветът изсъхва и опада. По ресите се явяват кафяви петна, тъканите стават воднисто-сиви, накрая некротират и изсъхват. Заразата не хваща зелените зърна поради високата киселинност на сока. По леторастите се забелязват воднистосиви петна, явяват се след градушка или механична повреда. При влажно време се покриват със сив налеп.
Познатата в практиката типична форма на сиво гниене се появява след прошарване на зърното, по време на прибирането и дори при съхранението на гроздето. По зърната се наблюдават бледокафяви петна, под тях кожицата лесно се олющва. Болестта обхваща бързо целия грозд и преминава върху съседните. При голяма влажност нападнатите части се покриват обилно със сиви спори. Ако се засуши - се мумифицират. Виното от повредено грозде е с лошо качество.
Мерките
* Зелените резитби – филизене, кършене и колтучене, са много важни, за да може да се проветрява гроздето.
* Да се премахват листата около гроздовете, когато започнат да се избистрят зърната.
* Правят се четири пръскания: първото е след цъфтежа, второто – през юли преди затваряне на чепката на гроздето, третото е около 10-15 август, когато се прошарва гроздът, последното третиране е в края на август – 20 дни преди узряването.
Бреят (Tamus) е от семейство Диоскорея. Родът наброява 5-8 вида, основно разпространени в Индо-Малайската област. Болшинството видове от този род имат лекарствени свойства. В културното цветарство има...
Тиквичките, засадени през май, са вкусни и предпочитани, но през есента са любим зеленчук. Те са ценна и диетична храна. Възможно е да се отглеждат като втора култура на освободените площи от ранни до...
Ако сте подбрали и отгледали предварително подходящ за целта пипер – от сладките сортове Гороглед, Букетен, Букетен 50, Новоселска капия 379 и от лютивите Пловдивски лют и популацията Местен (селски) ...
Родът на немезиите начислява около 50 вида, разпространени в Южна Африка. Това са едногодишни и многогодишни тревисти растения или полухрасти. Стъблата им са изправени, разклонени, с около 30-60 см ви...
Мъхът е бедствие за моравата