След падналите проливни дъждове има сериозна опасност от разпространение на сиво гниене в лозето. Причинител на това заболяване е гъбата Sclerotinia fuckeliana. Тя презимува като склероции и мицел върху нападнатите тъкани. Развива се в широк температурен диапазон от 1 до 31 градуса, като оптималната температура е 25 градуса. Заразяването става при наличие на капка вода. Наранявания върху лозата от град, молци, напуквания и груби манипулации засилват заразяването. В периода на узряване увеличената захарност допълнително усилва заболяването.
Сивото гниене е широко разпространена болест по лозата, засяга всичките й части. Във вкоренилищата по леторастите на младите лозички се развива като кафяво гниене.
Ранното сиво гниене се развива върху цветовете от началото до края на цъфтеж и при формиране на ягоридата. Цветът изсъхва и опада. По ресите се явяват кафяви петна, тъканите стават воднисто-сиви, накрая некротират и изсъхват. Заразата не хваща зелените зърна поради високата киселинност на сока. По леторастите се забелязват воднистосиви петна, явяват се след градушка или механична повреда. При влажно време се покриват със сив налеп.
Познатата в практиката типична форма на сиво гниене се появява след прошарване на зърното, по време на прибирането и дори при съхранението на гроздето. По зърната се наблюдават бледокафяви петна, под тях кожицата лесно се олющва. Болестта обхваща бързо целия грозд и преминава върху съседните. При голяма влажност нападнатите части се покриват обилно със сиви спори. Ако се засуши - се мумифицират. Виното от повредено грозде е с лошо качество.
Мерките
* Зелените резитби – филизене, кършене и колтучене, са много важни, за да може да се проветрява гроздето.
* Да се премахват листата около гроздовете, когато започнат да се избистрят зърната.
* Правят се четири пръскания: първото е след цъфтежа, второто – през юли преди затваряне на чепката на гроздето, третото е около 10-15 август, когато се прошарва гроздът, последното третиране е в края на август – 20 дни преди узряването.
Розетата заемат междинно място между белите и червените вина. Те са малко по-груби от белите, но по-слабо тръпчиви от червените. Имат впечатляващ розов цвят с лек жълтеникав оттенък. За пръв път роз...
Пролетта на миналата година прерязах всички върхове от клоните на плододаващите овощни дръвчета /около 5-6 годишни/, с цел да не израстват много високи. До есента от всички прерязани клони израстнах...
Пиретрумът (Pyrethrum /Chrysantemum/ cinerari aefolium) произхожда от Далматинското крайбрежие, където се среща като диворастящо растение. Отглежда се в Япония и Америка. У нас е пренесен отдавна, но ...
Сортът е получен чрез кръстоска от Пловдивска и Пазарджишка ябълковидна. Не е особено взискателен към климат и почва, затова може да вирее на всички подходящи места за дюлеви насаждения. Дървото расте...
Зимните ветрове са най-опасни за къпините