В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, биологичните особености на сортовете, запасеността на лозите с пластични вещества, агротехническото състояние на лозовото насаждение и др.
Проверка за повреди задължително се прави в случаите, когато абсолютните минимални температури на въздуха са паднали под минус 16-17 градуса. Често по-чувствителни на измръзване пъпки са не разположените в основата, а тези в 4-5 възел на пръчката. Зимните очи на по-тънките, но по-добре узрели пръчки са по-студоустойчиви в сравнение с по-дебелите. Спящите пъпки по многогодишната дървесина поради това, че са по-слабо оформени и защитени от старата кора издържат до минус 30 градуса.
Най-сериозни поражения се нанасят при заледяване на пръчките. Образуваната ледена покривка може да се задържи до 2-3 дена, вследствие на което повредите по зимните очи по лозата се увеличават.
Препоръчително е в районите, където критичните ниски температури са с честа повторяемост и лозите се отглеждат стъблено, да се засаждат сортове с по-висока студоустойчивост.
За разлика от културните сортове отглеждани у нас, американските видове лози имат много висока студоустойчивост и практически са неуязвими на зимните студове. Най-висока е студоустойчивостта на амурската лоза, която издържа до -40 градуса.
През втората половина на месец април и началото на май понякога температурите у нас се понижават под 0 градуса и причиняват измръзване на младите тъкани и органи на лозата. Това води до повреди от късни пролетни мразове. При понижаване на температурата под 0 градуса се повреждат всички зелени части. Съцветията загиват при 0 градуса, младите леторасти при -0,6 градуса, а набъбналите пъпки при -2,5 до -4 градуса.
Дините и пъпешите съвсем неикономично изразходват водата от листата. За да се получат добри добиви, бостанът има нужда от поливане. Обикновено става по два начина -гравитачно и капково. При гравитачно...
На някой пазар може и да го намерите, но може да си го отгледате в двора. Наричат го още девесил или смил. Листата и корените му се използват като подправка в супи, варива, салати. Плодовете влизат в ...
В началото на май се пристъпва към закаляване на разсада на патладжаните, т. е. те се "привикват" към външния въздух. Когато температурата се повиши над 15 градуса, растенията се изнасят на открито и ...
Широко разпространен неприятел по тази култура е лешниковият хоботник – Curculio nucum. У нас той се среща много често особено по дивата леска. Вреди ларвата, която се храни с ядката на плодовете. ...