Градушките обикновено праавят големи поразии в овощните градини. Щетите се изразяват в разкъсване на листните петури и пречупване на филизите, нараняване на кората на ствола, клоните и клонките. В зависимост от силата на градушката много листа от филизите, леторастите, клончетата с цветове и завръзи могат да бъдат съборени на земята. По-късно завръзите и плодчетата се повреждат в различна степен.
Оголените скелетни клони и разклонения получават след градушката, ако тя е с по-голяма продължителност, тежки повреди по кората и по дървесината и те лесно могат да се пречупят под тежестта на плодовете.
Получените рани от градушката играят ролята на своеобразно колцуване на леторастите, вследствие на което се залагат прекомерно много плодни пъпки за следващата година. Горепосочените повреди от градушките може да предизвикат образуването на голям брой лакомци, причиняващи сгъстяване на короната и влошаване на нейният светлинен режим.
Повредите от падналите в началото на вегетацията градушки дават по-добра възможност за възстановяване на овощните дървета до края на вегетационния период. Най-напред трябва да се прецени възрастовото състояние по видове и сортове овощни дървета и целесъобразността от провеждане на резитбени операции. Във всички случаи обаче е необходимо незабавно извършване на растителнозащитно пръскане на овошките. Нанесените рани откриват възможност за инфекциозни заболявания, особено при някои овощни видове като кайсията, при която могат да се получат тежки физиологични разстройства и загиване на цели дървета. Ето защо първата грижа е незабавно пръскане на овошките с 2% бордолезов разтвор. Счупените и силно наранени клони се отстраняват. При нужда се извършват подхранвания с азотни торове и напояване с цел бързо капсулиране и зарастване на наранените места.
Когато градушката падне по-късно, наред с пръсканията, се провеждат нужните мероприятия за да калцират по-бързо нанесените наранявания по плодовете и да се гарантира получаването на плодове продукция поне за преработка.
Късното зеле се отглежда за зимнина. Различава се от ранните и средноранните култури по сроковете за производство на разсад, разсаждане и прибиране на реколтата. За късното главесто зеле семената се...
Вратигата (Tanacetum vulgare) е пренесена от Азия. Родът включва около 60 вида. Грубите, разклоняващи се стъбла достигат до 1 м височина. Осеяни са с множество тъмно зелени листа, които са двойно п...
Клематисът (Clematis) е многогодишна лиана от семейство Лютикови, изключително популярна заради ефектните си цветове и големите възможности, които дава за оформяне на пространството във височина. Цъфт...
Повечето от ябълковите сортове достигат беритбената зрялост в различно време през септември. Стават годни за консумация след известен период на съхранение. За нормалното доузряване е необходимо плодов...
Растителна защита с природни средства