Няколко вида молци са изкушени от червения пипер. Молецът по сушените плодове, който напада също ядки, зърно, семена, хлебни изделия, сушени билки силно вреди на подправката. Дребната пеперуда е оцветена характерно. Основната половина на предните крила е светлосива, останалата - бронзово-червена. Задните крила са светлосиви. Напълно развитата гъсеница е дълга 17-18 мм, обикновено е сламено-жълта или зеленикава. Какавидата в началото е бяла, после става кехлибарено-жълта.
Сивият брашнен молец обикновено напада брашно, зърнени храни, трици, тестени изделия, но не прощава и на червения пипер. Предните крила на дребната пеперуда са тъмносиви, задните - по-светли. Възрастната гъсеница е бяла или кремаво-розова,18-19 мм дълга. Какавидата е бяла, по-късно става кафява.
През деня молците се крият. През нощта се активизират и снасят малки, бели, овални яйца, които залепват. Излюпените гъсеници се изхранват и развиват в червения пипер. Гъсениците на сивия брашнен молец правят характерни сбити топчици, увити в пая-жинни повлекла, заради тях брашното и подправката не стават за консумация. И двата вида молци зимуват като какавиди или напълно развити гъсеници по стените, в ъглите на таваните, в килерите и шкафовете. В отопляваните помещения развиват няколко поколения.
Друг опасен неприятел е хлебният бръмбар. Дребното насекомо (2-3 мм дълго), светло или тъмнокафяво на цвят, напада голям брой хлебни изделия, зърнени храни, дори книги и документи. Ще разберете, че се е появил по многобройните малки, дълги дупчици, през които бръмбарите излизат. През годината развива няколко поколения.
Горещата фурна мори молците
Червеният пипер се разстила в плитка тавичка на тънък пласт, ако е сбит, леко се натрошава, пресява се, за да се отделят паяжинните топчици и се оставя един час във фурната при 50-55°С. Най-устойчиви са яйцата и по-сигурно е, ако след десетина дни третирането се повтори. Пиперът в началото ще избледнее, но по-късно ще възстанови цвета си. Вкусът си остава същият. Не бива обаче да се повишава температурата над посочените градуси, за да не се препече пиперът. От време на време може леко да се разбърка.
Но подправката може да оставите в хладилниците и фризерите при минус 10°С в продължение на пет-шест дни. Ако след изваждане е навлажнен, трябва да се изсуши добре, за да не мухляса.
Бактерийният пригор напада основно костилковите овощни видове, особено кайсията, черешата и вишната. Признаците на болестта се появяват върху всички растителни органи. Част от инфектираните листни и ц...
Ряпата не понася високите летни температури и дългия ден. Поради това не се засява през пролетта, когато денят нараства и стълбчето в термометъра се покачва все по-нагоре й по-нагоре. От друга страна ...
В началото на май поповото прасе си устройва „бърлога" в почвата. Там този опасен вредител си живее доста безгрижно и щастливо. Снася до 500 яйца, от които след две седмици се излюпват „прасенцат...
Каменоломката (Saxifraga stolonifera) от семейство Каменоломки (Saxifra-gaceae) е обичано стайно растение, въпреки че не грабва погледа веднага. Българското й име е буквален превод на ботаническото - ...