Студоустойчивост на овощните растения

Измръзванията на овощните растения през зимата и особено в началото на пролетта са доста често явление. Това се отразява чувствително на реколтата, а в някои случаи може и напълно да я похабява. Измръзванията най-често засягат плодните пъпки, но понякога измръзват и едногодишните леторасти и известни мрззобойни петна по стъблото и основата на скелетните клони.
Студоустойчивостта е най-висока през периода на дълбокия покой, който при прасковата, кайсията, бадема и джанката обикновенно приключва към средата на януари, а при останалите видове - към началото на суевруари. През този период ябълката, вишнята, сливата, орехът и касисът издържат до минус 29-31 градуса. Крушата, черешата и дървесината на кайсията и бадема измръзват при температура под минус 26 - 27 градуса. Плодните пъпки на кайсията и бадема, а донякъде и на черешата издържат до минус 22 – 24 градуса. Дюлята, малината и къпината измръзват при температура под минус 24 – 25 градуса. От дървесните овощни видове най-чувствителна е прасковата, която измръзва под минус 22 – 24 градуса, а плодните пъпки - под минус 18 – 20 градуса. Ягодата и някои от отглежданите у нас субтропични видове, като смокиня, райска ябълка, нар и др. измръзват при температури дод минус 15 градуса. Снежната покривка от най-малко 10-15 см предпазва ягодата от измръзване.
Измръзванията се получават и при малко по-високи температури, когато те паднат рязко и се задържат по-продължително време. Типичен пример е тази зима у нас, когато температурите паднаха рязко и продължително се задържаха екстремно низки и вероятно ще се очакват измръзвания в някои райони на плодните пъпки на прасковата, черешата, кайсията и други видове и сортове. Известни различия по отношение на студоустойчивостта има и при отделните сортове на даден овощен вид. Получените в по-северните географски райони проявяват по-голяма студоустойчивост. По-ранноцъфтящите сортове при всички видове измръзват по-често. По-често измръзват и не добре запасените през края на лятото и есента, поради засушавания, нарушения на листната маса, претоварване с плодове и др.
Единствената мярка против зимните измръзвания е правилното райониране на овощните растения, като се избират подходящи места за отделните видове, съобразени с тяхната студоустойчивост.
Късните зимни и ранните пролетни измръзвания на пъпките при овощните растения се получават много по-често. Цветните бутони измръзват при температури под минус 4-5 градуса, отворените цветове - под минус 1,5 - 2,5 градуса, а младите завръзи - под минус 1 градуса.
Измръзналите пъпки много лесно могат да се установят като се разрежат надлъжно. Ако централната част е придобила кафеникав цвят, това показва, че е измръзнала, тъй като там се намират най-чувствителните органи - плодникът и тичинките. Понякога измръзват само тези два органа и такива пъпки цъфтят, без да дадат плод. Лично съм наблюдавал такива случаи при прасковата и ягодата.
Пролетните измръзвания са много по-чести при раноцъфтящите видове праскова, кайсия, бадем, джанка и донякъде при черешата, а също така и при по-ранноцъфтящите сортове от всички видове. Против тези измръзвания се провеждат някои мероприятия, като задимяване на овощните градини и праскане на растенията с мъгловидна струя няколко часа преди падане на ниските температури, но резултатите не винаги са задоволителни.