Сортът е получен чрез кръстоска от Пловдивска и Пазарджишка ябълковидна. Не е особено взискателен към климат и почва, затова може да вирее на всички подходящи места за дюлеви насаждения. Дървото расте умерено бързо. Короната е прибрана. Пробудимостта на пъпките и разклоняемостта са добри. Цъфти 1-2 дни след Португалската. Сортът е само-фертилен, плододава рано и дава обилна реколта. Плодовете узряват през първата половина на октомври. Те са здраво закрепени на клончетата и трудно падат дори при силни ветрове. Дюлите са едри, кълбовидно-конични или крушовидни, със средно тегло до 430 г. Те са изравнени по големина и доста еднообразни. Кожицата им е гладка, зеленикаво-жълта, с лек мъх. Месото е бледожълтеникаво, крехко, достатъчно сочно, умерено кисело, с приятен аромат, с каменисти гранули само около семенните камери.
При домашни условия се съхранява много добре чак до януари. Плодовете не страдат от горчиви подкожни ядки, при груб транспорт кожицата им става кафява, което не предизвиква загниване на месото. Подходящи са за компоти, конфитюри, сладка и нектари.
Тази болест, къдравост по прасковата, е разпространена из цялата страна. Най-вече страдат дръвчетата в по-хладните и влажните райони. Нищо обаче не гарантира сигурността на прасковите и по другите мес...
Загрибването се извършва късно през есента, обикновено след листопада с цел да се предпазят от измръзване лозите през зимата. При прилагане на системата Гюйо преди загрибването се извършва есенна рези...
Местните диви рози, или както ги наричаме още шипки, спокойно преживяват зимата без особена защита. По-голямата част от културните сортове рози обаче страдат от студ и влага. За тях трябва да се напра...
Болестта огнен пригор е силно инфекциозна и причинява големи щети на почти всички овошки. Особено чувствителни са крушата, ябълката, дюлята, вишната, черешата и прасковата. Причинител е бактерията Erw...
Болното вино променя цвета си