Какъв парник ви е нужен?

Много са видове парници според конструкцията, размера и предназначението им. Някои са големи като стая и по същество се доближават до оранжерията, други са малки - преносими и сезонни. Минипарниците могат да се приберат през лятото и отново да се извадят при нужда. И при тях разнообразието е голямо – има ги разработени като декоративни елементи за градината, има ги и с чисто практическо предназначение. Малките парници често се използват за защита на всякакви поникващи растения, но може да са и индивидуални - създадени за конкретни видове според техните специфични изисквания. Мини парникът е евтин и практичен, когато разполагаме с ограничено място и трябва да подслоним малко на брой растения. По принцип те не се отопляват, макар че има варианти да се отоплява почвата. Предназначени са за растения, които обичат светлината и изискват защита от слани и обилни дъждове. Те са незаменими за защита на цветя, чувствителни към студа, а през пролетта са много подходящи за отглеждане на разсади.

Какво трябва да имате винаги предвид

1. Към минипарниците се предявяват същите изисквания, както и към големите парници. Те трябва да гарантират благоприятни условия за развитието на растенията - температура и влажност на въздуха, ниво на въглеродния диоксид, температура на почвата и, разбира се, слънчева светлината. Желателно е за максимална осветеност лицевата част на парника да е обърната към югоизток или югозапад.
2. Когато избирате типа и размера на минипарника, трябва да се съобразите с мястото, с което разполагате, вида и количеството растения, които ще отглеждате в него. Парникът, запълнен от растения, винаги се оказва малък, затова се препоръчват модели, който може да разширите и удължите при нужда. Височината на парника е важна, ако ще отглеждате растения в саксии или високо растящи цветя. За временно увеличение на височината може да го поставите върху редица тухли.
3. Парникът може да е стационарен или подвижен. Ако е стационарен, разположете го там, където ще получава най-много светлина през периода на отглеждане на растенията. От друга страна мястото не трябва да е много открито и ветровито. Ако парникът е преносим, изберете лек материал за конструкцията, за да го местите лесно в границите на градината.
4. В минипарника не може да влезете и всички работи трябва да извършвате, като се намирате извън него. При комбинирането на редици от мини парници, достъпът до растенията може да се затрудни. Преценете внимателно разстоянията между тях.
5. Голям враг на минипарника е кондензът по вътрешната повърхност на покритието. Кондензираните върху студената долна повърхност водни пари водят до загуба на топлина и влага в парника, намаляване на осветеността до 35-40%, в резултат на което се затруднява фотосинтеза, намалена възможност за акумулиране на топлина през деня и др. Опасна е и капещата върху растенията вода, която е условие за разпространение на болести. Кондензът се появява обикновено при резки колебания в температурата (през ранна пролет). Има два начина са се преборите с него – парникът да се проветрява (вентилира) редовно, особено когато влажността на въздуха е значителна, или да се снабдите със специално “анти-капково” покритие.
6. Със понижаването на външната температура през нощта топлината в парника рязко намалява. Ако прецените, че има опасност растенията да измръзнат, може да осигурите допълнително покритие на минипарника за през нощта – използвайте чували, няколко слоя дебел полиетилен или дори стари черги. Краищата затиснете с тежест, за да не се разместят. Задължително вдигайте покритието през деня, за да не страдат растенията от недостиг на светлина.
7. Ако ще ползвате парника и в по-топлата част на годината, трябва да помислите задължително за предпазване от прегряване.

Конструкцията

При минипарниците съществуват безкрайни вариации в размерите – дължина, ширина и височина. При направата им най-важен е изборът на материал за скелета и за покритието. Той се обуславя от практичност, цена и грижи за поддържането му. При някои от моделите (декоративните) има значение и външният вид на материала.
Дървеният скелет е традиционен избор и обикновено се приема като най-привлекателен вариант. Такава конструкция обаче е тежка за сглобяване и пренасяне. Необходимо е периодично боядисване, за да се предотврати процесът на гниене. Металните скелети (от алуминий, стомана, желязо) лесно се сглобяват и са много здрави. Те дават възможност за покриване на по-голяма площ със стъкла и оттам – по-добра осветеност.

Покритието

Стъклото е най-подходящият материал за покритие на парниците. То се почиства лесно, осигурява отлична светлопроницаемост, не потъмнява и задържа повече топлината от пластмасовите покрития. Използва тънко стъкло, което е по-евтино. Недостатъкът му е, че не е достатъчно здраво. Често се появяват пукнатини и счупвания, което налага своевременни ремонти. Освен това стъклото е и тежко, което го прави трудноприложимо за преносими минипарници. От съображения за сигурност може да поставите закалено стъкло с дебелина 4 мм. При удар то се разсипва на малки частици, а не на големи късове.
Алтернатива на стъкленото покритие са прозрачните пластмасови материали с различна дебелина. Те са леки, но бързо помътняват, намалява се прозрачността им и оттам количеството светлина, което постъпва в парника. Кондензът при тях е по-голям. Пластмасовите покрития трябва да се сменят на няколко години. Те ще ви служат по-дълго, ако ги съхранявате на сянка, когато не ги използвате. Еднослойният найлон е най-лошото решение за задържане на топлина, но пък е най-евтино. По-скъпи варианти са щампованият и листов поливинилхлорид, двуслойният поликарбонат, полипропиленът.
У нас се продават специални многослойни полиетиленови покрития за парници. Те пропускат, отразяват, абсорбират и излъчват различни дялове от спектъра на слънчевата светлина, издръжливи са на лоши метеорологични условия, обработени са срещу запрашаване на външния слой и имат специална съставка против причинителите на болести по растенията.

Видовете

Тунелното покритие
Там, където видът не е важен и ви трябва сигурна и евтина защита на растенията, тунелообразният парник, придобил популярност с името тунел, е много подходящ. Той се състои от редица рамки с полукръгла форма (огънати метални или пластмасови тръби, дебел тел, гъвкави клони), покрити със здрава прозрачна пластмасова материя. Поставя се директно върху почвата. Тунелните модели са леки, преносими и могат да се използват на всякакви участъци. Вентилацията се осигурява чрез откриване на двата срещуположни края. При някои модели може да се повдигнете покритието странично. Краищата на покритието трябва здраво да се прикрепят към почвата – с камъни, натрупана пръст или с колчета.

Едноскатен парник
При него покритието е разположено под ъгъл, което гарантира максимално проникване на светлината. Вътре може да се добавят огледални или бели повърхности, които да отразяват и умножават светлината. За направата на икономичен парник долната част може да е от тухли или или дъски, върху които се поставя срамка със стъкло или опънат полиетилен. Ако искате парникът да е остъклен до земята, използвайте метален скелет.

Двускатен или парник къщичка
Той винаги има две двойки вертикални стени, върху които ляга двускатен покрив. Допълнителната височина на къщичката парник в средата дава възможност в него да отглеждате относително високи растения, но разходът на материал и по-сложната конструкция го правят по-скъп от едноскатния. Покривът е от стъкло или твърда пластмаса, като при някои модели е подвижен. Това гарантира добра вентилация и защита на растенията от вятъра. Свалящия се покрив улеснява грижата за растенията. С такава форма се изработват и декоративни парници за терасата и верандата. Те могат да са издължени във височина, с хоризонтални рафтове (обикновено стъклени), върху които се поставят съдчетата с цветя или разсад.

Няколко оригинални идеи

Големи стъклени буркани или “камбани”, които служат за минипарници, са последният моден писък в европейските градини. Решението е елегантно и практично. С тяхна помощ ще промените вида на лехите, голи и скучни през пролетта. Редицата от прозрачни камбани, в които е разположен разсадът, е истински шик! При стъкления купол обилното осветление е гарантирано. Той е устойчив като форма, заема малка площ, обгръща плътно младите растения, което намалява загубите на топлина. Тъй като няма възможност за разширяване на такъв минипарник, просто трябва да се прибавят още куполи и да се оформи цяла редица. „Новородените” растения, за които трябва да се грижите с любов и нежност, ще се чувстват чудесно под такива декоративни “ковиози”, наредени в композиция.
Такива стъклените камбани, използвани някога в домакинството, са част от манията, обхванала западноевропейците и особено французите, за събиране на стари вещи. Огледайте се и вие наоколо. Може да откриете нещо подходящо - стъклен похлупак или красив голям буркан, който от години е потънал в забрава и не се използва. В работа ще влязат и големи пластмасови бутилки от минерална вода, отрязани наполовина.