Градина » Видове градински почви

 Видове градински почви

Видимите външни белези на почвата отразяват някои физични, химични и биологични свойства. Различните слоеве, наречени хоризонти, са формирани от вътрешни процеси, които ни дават ценна информация. Основните цветове на почвата като тъмнокафяв и черен в повърхностните хоризонти се обуславят от разлагането на растителните остатъци и превръщането им в хумус. В дълбочина на почвения профил тъмните цветове се дължат на преовлажняване и на елемента манган. Ръждивочервеният цвят е от железните окиси, а сиво-белият показва наличие на карбонатни, алуминиеви или кварцови съединения.

Структурата също е показателна

Водните, въздушните и топлинните свойства на почвата се определят от нейната структура, която пък е показател за плодородието. Най-ценни са зърнестата и зърнесто-троховидната почва. Физичният (механичен) състав се определя от съотношението на почвените частици с различен размер. Песъчливите почви са рохкави и съдържат до 20% глина. Леките имат до 30% глина и ако във влажно състояние от тях се опитаме да направим шнур, той се образува трудно и при свиване се разпада. Тежките почви (45-60% глина) са лепкави, лесно образуват кръгче от шнура, но по него се наблюдават пукнатини. Много тежките (над 60% глина) са пластични, лесно се прави кръгче и по него няма пукнатини.

Плътността е много важна

По плътност определяме почвите като рохкави, когато се копаят леко и острие на нож влиза на голяма дълбочина с минимални усилия. При плътните острието прониква с усилие на 1-2 см дълбочина. Много плътните се копаят трудно и при сухо състояние острието влиза едва на няколко милиметра и то с помощта на чук. Порьозността е свързана с наличието на капиляри, обуславящи по-добра водо- и въздухопроницаемост.
В почвата се срещат и различни по форма, цвят и големина образувания, наречени конкреции. Жълтеникаво-кафявите са карбонати на калция и магнезия, а черни и ръждивочерни са окисите на мангана и желязото. Понякога при суха почва и в саксийните съдове се отлагат налепи, корички и др., които също са химични съединения – карбонати, хлориди, сулфати. Варовите карбонатни съставки можем лесно да определим като залеем почвата със силен оцет или 10-процентен разтвор от солна киселина. Почвата кипи и със шумящ звук се отделят мехурчета от въглероден диоксид.

Автор: Симеон Димов

Представяме Ви:

Изберете място за малините

Малината е светлолюбива, но понася и частично засенчване. Насадена по границите на градината в един или два реда, изпълнява и ролята на жив плет. Тя може да вирее в цялата страна. Изисква обаче дълбок...

Как да се грижим за фуксията

Фуксията не може да се обърка с никое друго растение. Питат ли ви кое е то - достатъчно да кажете: цветовете му са като рокля на балерина. В тях има нещо и от новогодишната елха, увенчана с разноцветн...

Царската бегония няма претенции към светлината

Бегония рекс, известна още като царска бегония, е сред растенията, които нямат претенции за осветеността на стаята. Затова тя е сред най-подходящите растения, които могат да декорират интериора ви дор...

Прегледайте храстите за касисов пъпков акар

Ако имате в двора си касисови храсти, вгледайте се по-внимателно за евентуално нападение от този неприятел (Eriophyes ribis). Много е опасен. Освен че нанася пряко щети, распространява и вирусната бол...

Начало