При нашите климатични условия засаждането може да се извърши както през есента, така и през пролетта. Опитите и практиката обаче показват, че лозите, засадени през есенно-зимния период, по-добре се прихващат, развитието им започва по-рано през пролетта. По този начин встъпват в първо плододаване по-рано. Обяснението не е сложно - използва се по-добре зимната влага.
Масова практика у нас е пролетното засаждане на лозето през втората половина на март и не по-късно от средата на април. Понякога то се прави и много късно през първата половина на май, при което се губи ценно време за развитието.
От края на октомври - до средата на ноември, но не в голям студ
През есенно-зимния период се засажда от края на октомври до средата на ноември, преди да настъпят зимните мразове. В южните райони може и по-късно. Както през есента, така и рано през пролетта не трябва да се работи в студени дни с температура под 0 градуса, тъй като корените на лозичките са нежни, лесно подсъхват и измръзват.
Как става?
Облагородените вкоренени лозички могат да се засаждат по най-различни начини – в предварително изкопани дупки с размери 30x30 см с дълбочина 40-50 см, само със садило или дупките да се направят с железен кол. Използват се първокласни лозички с добре развити корени и летораст. Първо се изрязват по-дебелите корени на 6-8 см от основата, а най-тънките - до основата. От пръчките се оставя най-добре развитата, тя се изрязва на 2 видими очи. След това лозичките се потапят в съд с вода, за да се опреснят корените. Някои препоръчват във водата да се постави угнил оборски тор. Лозичките се поставят вертикално по средата на дупката или до мястото на маркировъчното колче. На дъното се изсипва рохка почва, разбъркана с угнил оборски тор, върху нея се поставят корените. Придърпва се с мотика рохка почва, така че дупката да се напълни до половината. Пръстта се притъпква добре с крак и ако почвата е суха, се полива. След това наново се запълва дупката и отново се притъпква. До лозичката се поставя маркировъчното колче и се натрупва рохкава почва на височина 3-4 см над най-горната й част. Ако не се закрие с почва, има опасност да изсъхне.
Фъстъчените семена са изключително калорична храна, съчетават мазнини, белтъчини и въглехидрати. Това се среща при малък брой растения. В Европа са пренесени от Азия и затова са наричани Китайски орех...
Портокалът (Citrus sinensis) поизхожда от Южен Китай, Виетнам и предпланините на Хималаите. Среща се навсякъде, където е възможно да се отглежда цитрусови растения. Плодовете са сочни ароматични, и съ...
За да се развиват и растат нормално малините, всяка година трябва да се съкращават зелените издънки. По този начин се ускорява узряването на плодовете и се повишава добивът. Особено важна е тази опера...
Акалифата (Acalypha) е декоративноцъфтящо растение от сем. Млечкови, отличаващо се с красива окраска и рисунък на листата. Родината му е Нова Каледония и островите Фиджи. Листата на акалифата са с ова...