Зелените леторасти, узрелите пръчки и гроздовете при сортовете лози, се различават съществено. Цветът н растящия летораст може да бъде виолетов (Димят, Памид), зелен (Болгар, Сензо) и т.н. При повечето сортове леторастите са по-слабо или по-силно мъхнати (Гъмза, Памид, Мавруд, Чауш), а при някои (Болгар, Царица на лозята) – голи. Има сортове с право растящи леторасти (Ркацители, Мискет червен, Памид) и други с повече или по-малко полегнали (Мискет хамбургски).
Узрелите пръчки може да имат по-дълги (Чауш, Болгар) или по-къси междувъзлия (Зарчин, Гъмза, Кокорко). Кората в повечето случаи е кестенява (Сензо, Зарчин, Тамянка, Болгар), но може да бъде сивокестенява (Димят, Широка мелнишка лоза), кафява (Мискет хамбургски) или жълтеникава (Памид).
Различия има и в оцветяването на колената, в твърдостта на дървесината и т.н. За обикновения наблюдател тези различия са трудно забележими, но за опитния лозар те са очевидни.
След прецъфтяването и образуването на завърза ресите се наричат гроздове. Формата и големината на гроздовете и зърната при различните сортове не са еднакви. Поради това те могат да служат при разпознаване на сортовете. По форма гроздовете биват цилиндрични (Памид, Зарчин, Тамянка, Керацуда, Каберне совиньон кл. 341), цилиндрично конусовидни (Мискет врачанкси, Шасла доре), конусовидни (Болгар, Димят, Сирак л. 174) и крилати (Мискет хамбургски, Кардинал, Мавруд, Мерло кл. 182, Мерло кл. 342). По отношение на големината гроздовете могат да бъдат малки, с дължина до 10 см, средни – до 18 см, големи – до 26 см и много големи – над 26 см. Гроздовете на Памида могат да служат като еталон на средно големи гроздове. Със същата големина са и тези на Юни блан, Поморийски бисер, Шевка, Мерло кл. 182, Мерло кл. 342, Сира кл. 174, каберне Совиньон кл. 341, Сияна. Маврудът, Кардиналът и Чаушът дават големи гроздове, а Болгарът, Кралски рубин – много големи, Различна е и сбитостта на гроздовете при отделните сортове. В зависимост от условията на опрашването тя може да се мени, но все пак има сортове с по-рехави гроздове (Мискет хамбургски, Кардинал, Наслада) и сортове със сбити (Гъмза, Керацуда, Димят, Сторгозия).
Зърното също е много сигурен белег за разпознаването на сортовете лози. Различават се сортове с дребни зърна на гроздовете – до 13 мм (Пино ноар, Кокорко, Мавруд, Сторгозия, Дунавска гъмза, Букет), със средни – до 18 мм (Мискет, Ран хамбургски мискет, Мелнишки рубин), с големи – до 23 мм (Димят, Мискет хамбургски, Кралски рубин, Калмерия, Верея, Кондарев, Загоре, Тракия, Супер ран болгар, Мискет плевенски) и с много по-големи – над 23 мм (Болгар, Чауш, Синая, Верен, Плевен, Дунав). По форма зърната може да бъдат закръглени, продълговати и дълги. Много характерен сортов белег е цветът на зърното. Има зеленикаво, зеленикаво-жълто, кехлибарено, златистожълто, светлорозово, по-тъмнорозово, тъмночервено, виолетовочервено, тъмносиньо оцветяване.
Най-много отглежданият пипер в дворните градини е средно ранният, наричан още летен. Консумира се през лятото и широко се използва за приготвяне на зимнина. Семената за производство на разсад се засяв...
Зимният чесън образува много едри растения с широки, сочни, крехки листа и дебело лъжливо стъбло. Луковиците са едри с тегло около 35 г, с 14-15 скилидки, обвити в бели или мръснобели, не много плътни...
Ако клонките на дръвчетата във вашата градина почервеняват, а след това изсъхват, те най-вероятно са нападнати от гъбична болест, която се нарича цитоспороза. Най-често такива повреди се наблюдават пр...
В природни условия опрашването на растенията се прави от насекомите, които прелитат от цвят на цвят. Резултатът от такова опрашване зависи от случая. Ако се опрашват специално отбрани растения, може д...