От какво се нуждае смокинята

Макар да е типично растение на средиземноморските страни, смокинята става и в българските градини. Разбира се, най-добре се развива в южните ни райони и по Черноморието. България се приема като северна граница за разпространението й.
Смокинята е представена от два типа растения. Едните образуват само женски цветове (фиги), а другите - мъжки съцветия (каприфиги), в които се образуват и женски цветове. Растението плододава 2-3 пъти годишно и цветната му биология е доста сложна. Отначало плодните пъпки приличат на дребни плодчета, които постепенно се развиват в съцветия и съплодия без да се отварят и да се формират типични цветове. Това създава впечатление, че смокинята не цъфти, тъй като цъфтежът и опрашването протичат при затворени съцветия. Мъжките растения се отглеждат главно като опрашители, тъй като в техните съцветия живее смокиновата оса (бластофагата), която при излитането пренася прашеца в женските цветове.
При смокинята се образуват три плодни поколения - пролетно, лятно и есенно-зимно. Пролетните съплодия са предимно при мъжките растения, които се формират предшестващата година и по-рядко по върховете на едногодишните клончета на женските растения. Цъфтежът протича през май, а съплодията узряват през юли.
Летните съплодия се развиват основно при женските растения. Цъфтежът е през юли, а узряването в края на лятото. Това е основният и най-качествения добив при смокинята.
Есенно-зимните съплодия се формират при мъжките растения и в тях презимуват ларвите на опрашителя на смокинята (бластофагата). Твърде рядко и много малко от тях достигат до цъфтеж и развитие на нормални плодове.

Издържа до -20 градуса

Смокинята е топлолюбиво, сухоустойчиво и силно светлолюбиво растение. Развива се и плододава най-добре в райони с много слънчеви дни и с продължителна, топла и суха есен. Измръзвания се наблюдават при понижение на температурите под минус 20°С, но има способността, ако измръзне при по-ниски температури, да се възстанови от покарали издънки. Издържа на високи температури през лятото и при достатъчно влага в почвата добре понася ниската атмосферна влажност. Особено необходими са сухи и топли условия по време на зреенето на плодовете. При силно почвено засушаване плодовете остават дребни, листата пожълтяват и опадат. Към почвата не е взискателна и може да се отглежда на най-различни почви стига те да се по-дълбоки, пропускливи и с ниско ниво на подпочвените води. Добре се развива на почви с неутрална до слабо алкална реакция.
Смокинята може да се размножава чрез издънки, положници (отводи) и вкоренени резници. Издънките са със слаба коренова система и затова най-широко използваният начин за размножаване е чрез резници.
Най-подходящ срок за вкореняването на резници е през март до началото на април. След добра подготовка на почвата резниците се засаждат през есента на постоянно място на разстояния 4-6 метра. Формирането на растенията може да стане дървовидно или храстовидно.

Идеална за консервиране

Освен че е красиво растение с едрите си нарязани листа, смокинята притежава изключително голяма продуктивност. Плодовете са с високи вкусови, хранителни и лечебни свойства. В тях хармонично са съчетани захари, белтъчини, пектинови вещества, органични киселини, минерални соли на калций, мед, калий, желязо, фосфор, манган.
Плодовете се използват свежи и преработени в компоти, конфитюри, сгъстен сок. Чудесни са и сушени, в тях плодовата захар достига 75 %. Витамините В1, В2, А, с изключение на витамин С, се запазват напълно. Плодовете оказват благоприятно влияние върху храносмилателната система и при лекуване на сърдечно-съдови заболявания.
Берат се при различна степен на зрелост. Зелените са за сладко, ненапълно узрелите - за компоти, напълно зрелите - за консумация в прясно състояние, а презрелите и завехнали - за сушене.
Зелените плодове са богати на млечен сок, който съдържа ензима фицин. Той дразни кожата и предизвиква дерматит. Върху засегнатото място могат да се появят рани, които наподобяват изгаряне. Затова е добре да се берат с ръкавици или ръцете преди беритбата да се намазват с вазелин или друга мазнина.

Сортовете, подходящи у нас

При нашите климатични условия добре виреят сортовете Далматинска, Кодота, Рошник, Поморийска 6, Поморийска 24, Созополска 20. Те не се нуждаят от опрашител, плододават без оплождане. Но, както и другите сортове, боледуват от антракноза и се нападат от смокинова муха, молец и бълха. Срещу тях трябва да се пръска внимателно и в зависимост от карантинните срокове на препаратите, защото плодовете зреят и се берат продължително време.