Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до 1-1.50 м. Клонките му са дълги, гъвкави, увиснали или извити настрана, покрити с кафяви жлезисти влакънца. Листата са дребни, с къси дръжки. Те са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март. Те са тръбести, яркооранжеви или оранжево-червени с по-тъмен рисунък. Наистина приличат много на китайски фенерчета, под каквото име цветето е известно сред любителите. Далече от родните си места агапетесът рядко дава плодове, които представляват месести сини ягоди. Освен с красотата си той е интересен със своеобразния си резервоар за вода - удебеление в основата на стъблото.
За да цъфти обилно, агапетесът трябва да зимува в прохладно помещение с температура 12-15 градуса. Мястото му трябва да е добре огрявано от слънцето. С поливането трябва да се внимава, тъй като в "резервоара" се натрупва значително количество вода, която растението използва при нужда. През лятно-есенния период трябва обилно да се пръска с хладка вода, което може изцяло да направи поливането ненужно.
Тъй като е епифитно растение, което расте по клоните на дърветата, агапетесът се отглежда в малки съдове, съобразени с кореновата система. Почвата, в която се засажда, трябва да е рохкава, богата на въздух, съставена от борова листовка и кисел торф с добавка на малко пясък. Киселинността трябва да е рН 4.5 -5. За да се аерира достатъчно почвата, съдовете трябва да са добре дренирани и с отвори по стените, които да пропускат въздух. Добре изглежда и расте и в плетени кошници. В периода на цъфтеж и активно нарастване добре се отразява подхранването веднъж седмично с минерални торове.
Размножаването става с полувдървенели резници, които се вкореняват в същата почва, в която се отглеждат възрастните растения. Младите растения започват да цъфтят след две години.
Опитните градинари могат спокойно да пресметнат, какво количество семена им трябват, за да засеят необходимите им площи. За любителя и за начинаещия производител отговорът на този въпрос не винаги е с...
В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, ...
По влажните и сенчести места на страната ни джодженът се среща в диво състояние, а като зеленчук - почти във всяка градина или двор. Многогодишното растение е средно високо, с ланцетовидни листа, цвет...
Няколко дни след като мине цъфтежът на бамята, може да късате малките завръзи. Достатъчно е да са с дължина 3-5 см. В тази си фаза те притежават характерната консистенция и аромата на този зеленчук. В...
И момината сълза има нужда от промяна