Армерия (Armeria) е сравнително голям род от многогодишни цветя от сем. Саркофаеви (Plumbaginaceae), представени от над 100 вида. Родината на армерията е Средиземноморието, като изключение прави Armeria maritima, която е разпространена по бреговете на Северното полукълбо, чак до Ирландия и Обединеното Кралство. За нашите климатични условия, армерията е напълно зимоустойчива. Някои видове, като Armeria maritima, са подходящи за алпинеуми.
Листата на растението са дълги и тънки, тъмнозелени и събрани в туфа. Цветовете са разположени в съцветие с диаметър 4-5 см на цветоносно стъбло, високо 10-15 см. Армерията цъфти през май и юни, като след изрязване на прецъфтелите цветове е възможна поява на отделни цветове и през октомври. Цветове й са бели, розови или карминени.
Настанете я на слънце
Армерията обича силната слънчева светлина и затова мястото й в градината или на балкона е на директно слънце. Почвата трябва да е песъчлива с много добри дренажни свойства и кисела реакция. Армерията не понася варовити почви! Поливайте умерено - едно от най-ценните качества на армерията е, че е устойчива на засушаване, което я прави непретенциозна и лесна за отглеждане. Не забравяйте след цъфтежа да изрежете прецъфтелите цветове – така ще удължите цъфтежа на цветето. Армерията е студоустойчива, но все пак е добре да й осигурите защита през зимата. Ако зимата е прекалено влажна, кореновата шийка на растението може да загние.
Размножаване
Армерията се размножава със семена или разделяне на туфата. Често се случва да се самозасее. При размножаване със семена имайте предвид, че цъфтежът е през втората година. При ранна сеитба обаче, армерията може да цъфне още същата есен. Засейте семената в парник още през февруари. Покрийте ги с много тънък слой от торф. Поддържайте температура около 20 градуса. Семената покълват след 3 - 4 седмици.
Добре е да разделяте туфите на възрастните растения на всеки 2 - 3 години. Това се прави през есента след окончателното приключване на цъфтежа, като разделените туфи се засаждат през около 20 см. Вкореняват се лесно.
Названията, с които народът нарича любимите си цветя, говорят много повече от тези, които им е приписала ботаниката. В българския език веселото, обилно цъфтящо цвете, наричано с ботаническо име impati...
В средата на лятото из градините започва яркоцветното буйство на гергините и продължава до първите слани. Историята на пищните красавици е твърде драматична. В родината си - Мексико, са били отглеждан...
Левурдата (Allium ursinum) е позната у нас и като мечи лук или див чесън. Това е многогодишно луковично растение от сем. Лукови. В почвата образуват тясна около 1 см, но висока 5-6 см луковица. От не...
Десертните сортове лози предявяват по-високи изисквания към почвата в сравнение с винените. Те се развиват по-добре на по-дълбоки и свежи почви, които не са тежки и сбити, а са по-богати на хумус и с ...
Предизвикайте аянията да цъфне по-рано