Тя се отличава с превъзходни вкусови качества и много любители вече правят опити с променлив успех да я отглеждат. Неблагополучията се дължат предимно на неправилно подбрани срокове за сеитба и прилагането на агротехнически похвати, характерни за добре познатата ни маруля.
Подобно на марулята и на главестата салата и айсберговата се отглежда чрез предварително произведен разсад. Най-подходящият период за сеитба на семената е февруари. Засейте семената по едно в саксийки с диаметър при отвора 5-7 см (може да използвате пластмасови чашки за кафе с пробито дъно), а ако са по две, след поникването ще оставите само едно растение. Това много ще ви улесни при засаждането и ще ви гарантира успех. Иначе грижите за разсада са същите каквито и за другите видове салата – поддържане на умерена влажност и температура 16-18 градуса през дена, а през нощта с 5-6 градуса по-ниска.
Докъм края на март и началото на април, когато разсадът ще бъде готов и условията ще са благоприятни за засаждане, подгответе мястото. Ако за главестите салати и марулите може да се препоръча браздовият начин на отглеждане, равната повърхност е задължителна за айсберговата салата. Тя не понася нито дълбокото, нито плиткото засаждане. Растенията трябва да са на същата дълбочина, на каквато са били в състояние на разсад, а това не е трудно, когато се засаждат извадени с всичката пръст от саксийките. Равната повърхност изключва поливането по бразди, като при марулите. Най-подходящият начин е напояването чрез дъждуване. Така се постига и по-благоприятен температурен режим. Тъй като айсберговата салата формира доста едри глави, подходящото разстояние на засаждане ще е 30 на 30 или 30 на 35 см. Останалото е както при главестите салати и марулите. Трябва да се има предвид, че летните температури й се отразяват неблагоприятно. Затова късните посеви ще ви разочароват.
Това са едни от любимите едногодишни цветя, които в последните години масово се отглеждат в Европа. По природа са сукулентни и произхождат от Капска област на Южна Африка. Родът е много голям, и включ...
Кокошият тор в сравнение с всички други органични торове от животновъдството е най-богат на хранителни вещества - азот и фосфор. Съдържа 1,2-1,3 % азот и 0,3-0,5 % фосфор (Р205). Това е 3 пъти по-висо...
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...
Колорадският бръмбар е един опасен неприятел по картофите, патладжана и доматите. Притежава висока плодовитост и се храни обилно с разнообразна растителна храна. Възрастното насекомо е сравнително гол...