Огряваната от слънцето ограда може да се обвие с рози. Подходящ сорт е китайската жълта увивна роза (Hugonis) Хюгонис. От месец май слънчевата прелест е окичена с безброй нежни жълти цветове, цъфтежът започва от върховете на горните клони и продължава надолу и към вътрешността. Тънките дълги клони са обсипани с тревисто-зелени листа. Тази роза е с по-дребни цветове и без ухание, но с нежността и продължителния си цъфтеж не отстъпва с ценните си качества на ароматните чайно-хибридни рози. Дивата китайска роза е много по-издръжлива на болести и студ.
Китайската жълта увивна роза се отглежда по-лесно и не се нуждае от подрязване всяка година. Напролет само трябва да се махнат измръзналите и остарели клони. Освен слънцето розите обичат плодородните почви, затова е добре да се нагоряват с оборски или изкуствен тор. Познатият начин на размножаване е вегетативният, чрез зелени резници след прецъфтяването.
Друга култура, която може да украси оградите, е бръшлянът. Той е най-лесен за отглеждане. Нашироко се разполага по оградите. Никой друг храст не може да го надмине по бързина на растеж. Бръшлянът е единственият вечнозелен храст много търсен за вертикална украса. Може да се изкачи до 10 м височина благодарение на лепливите си мустачки.
Листата му са кожести и лъскави, с наситен зелен цвят и не опадват през зимата. Успешно покрива и освежава силно засенчени стени и огради. Не е взискателе към почвата и климата. Предпочита влагата пред сушата и устоява на вредни газове и дим. Размножава се вегетативно.
Лоницерата плътно ще обвие ограда или стълб, а и ще предпази двора и градината от уличен прах и дим. Това растение се разклонява бързо. На височина достига 2-3 м. Листата са овални, със заострен връх, наредени срещуположно на дъговидно-извитите клони, приседнали или на къси дръжки. В пазвите на листата обикновено са разположени цветовете. Цъфтят през април и май, а цветните багри са различни: бели, жълти, розови и червени в различни нюанси и ухания. Има над сто различни вида по форма и цвят. Издържа на сурови условия и не е капризна към почвите. Размножава се вегетативно чрез зелени резници.
В широката практика овощните дръвчета и храсти се размножават чрез вкореняване на отделни части от тях или чрез присаждане на части от едно растение върху друго. Това е така нареченото вегетативно ра...
Зрялата дървесина на касиса се реже от края на листопада, т.е. от ноември, до средата на март. Целта през първите години след засаждането е да се оформят храсти, които да започнат по-рано да плододава...
Черната мана по пипера е разпространена навсякъде в страната. Смята се обаче, че повредите, които тази болест причинява, обикновено не водят до загиване на растенията. Причинява се от гъбата Cladospor...
При двустранния кордон вместо един, на лозата се формират два срещуположни кордона, с дължина половин разстояние можду лозите. Кордоните се разполагат хоризонтално от двете страни на стъблото, което е...