Огряваната от слънцето ограда може да се обвие с рози. Подходящ сорт е китайската жълта увивна роза (Hugonis) Хюгонис. От месец май слънчевата прелест е окичена с безброй нежни жълти цветове, цъфтежът започва от върховете на горните клони и продължава надолу и към вътрешността. Тънките дълги клони са обсипани с тревисто-зелени листа. Тази роза е с по-дребни цветове и без ухание, но с нежността и продължителния си цъфтеж не отстъпва с ценните си качества на ароматните чайно-хибридни рози. Дивата китайска роза е много по-издръжлива на болести и студ.
Китайската жълта увивна роза се отглежда по-лесно и не се нуждае от подрязване всяка година. Напролет само трябва да се махнат измръзналите и остарели клони. Освен слънцето розите обичат плодородните почви, затова е добре да се нагоряват с оборски или изкуствен тор. Познатият начин на размножаване е вегетативният, чрез зелени резници след прецъфтяването.
Друга култура, която може да украси оградите, е бръшлянът. Той е най-лесен за отглеждане. Нашироко се разполага по оградите. Никой друг храст не може да го надмине по бързина на растеж. Бръшлянът е единственият вечнозелен храст много търсен за вертикална украса. Може да се изкачи до 10 м височина благодарение на лепливите си мустачки.
Листата му са кожести и лъскави, с наситен зелен цвят и не опадват през зимата. Успешно покрива и освежава силно засенчени стени и огради. Не е взискателе към почвата и климата. Предпочита влагата пред сушата и устоява на вредни газове и дим. Размножава се вегетативно.
Лоницерата плътно ще обвие ограда или стълб, а и ще предпази двора и градината от уличен прах и дим. Това растение се разклонява бързо. На височина достига 2-3 м. Листата са овални, със заострен връх, наредени срещуположно на дъговидно-извитите клони, приседнали или на къси дръжки. В пазвите на листата обикновено са разположени цветовете. Цъфтят през април и май, а цветните багри са различни: бели, жълти, розови и червени в различни нюанси и ухания. Има над сто различни вида по форма и цвят. Издържа на сурови условия и не е капризна към почвите. Размножава се вегетативно чрез зелени резници.
Тя напада всички овощни видове, както и горски (като дъб, клен, явор и др.), а от украсните най-често розата. Вреди гъсеницата, която напада пъпките и предимно листата. При масово нападение дръвчетата...
Причина за това заболяване не са бактерии, гъбички или вируси, а недостиг на желязо в почвата. Желязо може да има и в излишък, но да не е в усвоима форма. Това най-често се случва във варовитите почви...
Мястото за ирисите трябва да се избере по-рано и да се подготви. Най-добре е там да няма вятър, а през втората половина на деня да попада в лека сянка. На градинските ириси се харесват глинести и песъ...
Бялото френско грозде се отглежда по-трудно от червеното и черното френско грозде, защото се отличава от тях по начина на отглеждане и растеж. По качества не им отстъпва. От неговите плодове се правят...
Влакнестият шмак е красив и през зимата