На любителя градинар често му се иска да засади повече зеленчуци на малката площ, която може да отдели в двора. Това става причина да засажда и по-нагъсто растенията. Развивайки се обаче, те започват да се потискат, хранителната площ, с която разполага всяко от тях, се оказва недостатъчна и вместо да се наберат повече чушки, домати или каквото и да е друго, набират се по-малко. И другата крайност не е за препоръчване. Рядък посев – слаба реколта. Затова, когато засявате семената или засаждате зеленчуковите растения, спазвайте препоръчаните разстояния. Не е нужно постоянно да разтягате рулетката. Отрежете си пръчици – една за междуредията и друга за в реда.
Доматите, ако са ранни и високостъблени, се засаждат на 80 см между редовете и на 25 см в реда. Нискостъблените сортове се отглеждат обикновено като средно ранни и се използват както за консумация в прясно състояние, така и за консервиране. Засаждат се на 70-80 см между редовете и на 30 см в реда. Салатните нискостъблени сортове се засаждат малко по-рядко в реда – на 40 см растение от растение.
Пиперът се засажда на 60 см разстояние между редовете и на 15 см в реда. В условията на дворната градина междуредовото разстояние може да бъде и 50 см. Някои любители засаждат по две растения на едно място и така получават много сгъстени посеви. Ако се придържате към тази остаряла практика, разстоянието в реда не трябва да е 15, а 25 сантиметра.
Патладжанът се засажда на 50-70 см между редовете и на 50-60 см в реда. По-голямото междуредово разстояние е за предпочитане, тъй като по-лесно се обработва.
Краставиците се засаждат (засяват) на 90 см между редовете и на 40 см в реда. Може да се отгледат и в двуредови ленти. Тогава разстоянието между лентите е 100 см, между редовете в лентата – 50 см, а между растенията в редовете – 40-45 см. Така за два реда (една лента) се изгражда една носеща конструкция.
Листните въшки са преносители на опасни вирусни болести, това налага рано да се откриват и срещу тях да се води своевременна борба. Но за да ги открием навреме, трябва да ги познаваме. Луковата лист...
Продължителното съхранение на гроздето зависи от редица фактори, като климатични условия, начин на отглеждане и самия начин на съхраняване. Подходящи за съхраняване са сортовете, които имат рехави гро...
Антиринумът иди известното у нас кученце (Antirhinum) е многогодишно растение, което се култивира и като едногодишно. Родината му е Северна Америка и Южна Европа. Височината на растението е от 15 до 1...
Седумът е известен у нас под името „Дебела Мара”. Той произхожда от Китай и Япония, но сега е известен във всички континенти. Месестите му стъбла са групирани по няколко в туфа и може да достигнат до ...