Лозата може да се отглежда сполучливо и в дворните места. Необходимо е само мястото, което й се предвижда, да отговаря на нейните изисквания. Не бива лозите да се засаждат на задушни, непроветриви терени. Опасността от болести е голяма и плододаването е несигурно. Лозата не може да се отглежда и като подкултура между овощните дървета. Тя не търпи засенчване и резултатите при този начин на отглеждане са незадоволителни. Правилно е за лозите в дворовете да се отреди проветриво, незасенчено и отцедливо място, където те да се засадят като самостоятелна култура. При асмовидно отглеждане под тях може да се засаждат други растения, които не изискват чести поливки. В дворните и вилните места лозата служи и като декоративно растение. Възможността да й се придава различна форма и желана височина я прави подходяща за оформяне на пътеки и пътни алеи, и за озеленяване на беседки. Мястото на лозите тогава е подчинено на основната идея, но не бива да се затормозява развитието им с околните дървета и други растения.
Засаждането на лози край стени на постройки и огради може да бъде продиктувано от желанието за по-рационално използване на мястото, с декоративна цел или с оглед за създаването на по-добри условия за виреенето на самата лоза. Отглеждането на лози край ограда, ако са в подходяща формировка, дава възможност да се оползотвори периферията на двора, без да се влошат условията за другите култури. Необходимо е само лозата да не бъде засенчена от оградата или близкорастящите дървета. При засаждане около постройки най-подходяща е южната страна на сградата, по-малко е западната и източната, а северната трябва да се избягва. В райони с по-хладен климат засаждането на лозите в места с южно изложение, защитено от студени ветрове с постройки или дървета, е абсолютно необходимо. При такива условия е възможно отглеждането на лозата на по-голяма надморска височина.
Колкото и да ви се е прияло кьопоолу, не посягайте към патладжани, по чиято кора се забелязват зеленикави жилки. Такъв зеленчук може да предизвика хранително разстройство, че и по-лошо. Избирайте едри...
Аглаонемата (Aglaonema) е род вечнозелени треви и полухрасти от семейство Змиярникови. Аглаонемата е роднина на дифенбахията и затова много прилича на нея, като се отличава само по по-тънките си листа...
Работата по подготовката на розите за зимата трябва да започне по-рано, макар че през последните години климатът леко се е изменил към по-топъл и нашите рози цъфтят почти до ноември. Когато есента е...
Много градинари успяват да получат добра реколта от ябълки, а да ги запазят - не могат. Ако годината е била дъждовна и ябълките са поразени от болести и неприятели, такива плодове не бива да се оставя...