Лозата може да се отглежда сполучливо и в дворните места. Необходимо е само мястото, което й се предвижда, да отговаря на нейните изисквания. Не бива лозите да се засаждат на задушни, непроветриви терени. Опасността от болести е голяма и плододаването е несигурно. Лозата не може да се отглежда и като подкултура между овощните дървета. Тя не търпи засенчване и резултатите при този начин на отглеждане са незадоволителни. Правилно е за лозите в дворовете да се отреди проветриво, незасенчено и отцедливо място, където те да се засадят като самостоятелна култура. При асмовидно отглеждане под тях може да се засаждат други растения, които не изискват чести поливки. В дворните и вилните места лозата служи и като декоративно растение. Възможността да й се придава различна форма и желана височина я прави подходяща за оформяне на пътеки и пътни алеи, и за озеленяване на беседки. Мястото на лозите тогава е подчинено на основната идея, но не бива да се затормозява развитието им с околните дървета и други растения.
Засаждането на лози край стени на постройки и огради може да бъде продиктувано от желанието за по-рационално използване на мястото, с декоративна цел или с оглед за създаването на по-добри условия за виреенето на самата лоза. Отглеждането на лози край ограда, ако са в подходяща формировка, дава възможност да се оползотвори периферията на двора, без да се влошат условията за другите култури. Необходимо е само лозата да не бъде засенчена от оградата или близкорастящите дървета. При засаждане около постройки най-подходяща е южната страна на сградата, по-малко е западната и източната, а северната трябва да се избягва. В райони с по-хладен климат засаждането на лозите в места с южно изложение, защитено от студени ветрове с постройки или дървета, е абсолютно необходимо. При такива условия е възможно отглеждането на лозата на по-голяма надморска височина.
Пълзящото циганче (Impatiens repens) е многогодишно тревисто растение, родом от тропическите гори на остров Шри Ланка. Този вид се отличава със стелещи се, червеникави, месести филизи, които достигат ...
Широко разпространен неприятел по тази култура е лешниковият хоботник – Curculio nucum. У нас той се среща много често особено по дивата леска. Вреди ларвата, която се храни с ядката на плодовете. ...
Къде по-рано, къде по късно, но към края на юни почти навсякъде у нас беритбата на ягодите приключва. Мнозина любители ги изоставят и започват усърдно да се грижат за тях едва на следващата пролет. ...
Традиционното отглеждане на праз лук от нашия народ е чрез разсад. Това е трудоемък процес, който може да бъде избегнат, ако семената се засяват директно на определената добре обработена за целта площ...