Климатичните условия в нашата страна са много благоприятни за развитието на голям брой диворастящи овощни растения. Някои от тях са родоначалници и много близки до културните видове, като киселицата, дивата круша, дивата череша, леската, малината и др. Има и такива, които са известни само като диворастящи. Такава е скорушата. Това е едно от малкото диворастящи видове с много ценни плодове, които се използват за храна и лечебни нужди. У нас тя е много слабо разпространена, като единични дървета в районите на Стара планина, Средна гора, Осоговската планина и др.
Скорушата е силно растящо дърво, което понякога достига на височина над 18-20 м и широчина на короната над 20 м. Тя е бавно растяща и встъпва в плододаване към 6-8-ата година след засаждането. При благоприятни условия животът продължава до 100-200 години, а понякога и до 400-500 години.
Диворастящите форми, които са разпространени у нас, са получени от семена, но размножаването може да стане и чрез присаждане върху семенни подложки от скорушата. Плодовете са събрани в кичури и зреенето не протича едновременно, като понякога може да продължи и до 2-2,5 месеца. Началото на зреене при някои дървета започва в началото на септември, а при други - в края на този месец до началото на октомври. Обраните плодове се съхраняват на сенчесто и проветриво място докато започне омекването. След угниването те стават годни за консумация и преработка. Плодовете на скорушата стават имат висока биологична и хранителна стойност. Захарите в тях достигат до 13-18% и са полезни при чернодробни заболявания.
Освен за прясна консумация плодовете на скорушата могат да се използват за приготвяне на нектари, компоти, конфитюри, сушени плодове и др.
Скорушата не е много взискателна към условията на отглеждане. Тя успява на различни почви и когато те са дълбоки и пропускливи, проявява задоволителна сухоустойчивост. Същевременно тя е студоустойчиво и светлолюбиво растение. При засаждане в домашни градини трябва да се има предвид силният й растеж и опасността от засенчване.
Само ако обеззаразите семената предварително, ще сте сигурни, че доматеният разсад ще бъде здрав. Прахообразните препарати са бариера срещу болестта сечене, чийто причинител са почвообитаващи паразитн...
Най-често от зеления фасул се правят консерви в буркани. Но понякога се оказва, че нещо не е както трябва и зимнината вместо в тенджерата отива в боклука. Фризерът е другият по-удобен начин за съхране...
Гъбите са основните причинители на болести по растенията. Много от тях произвеждат микотоксини (фитопатогени), които представляват значителна част от почвените микроорганизми и оказват съществено влия...
Ако някой ви каже, че трябва да засадите чесъна за консумация в зелено състояние по-късно, за да не го напада чесновата муха, не му вярвайте. Мухата ще го нападне напролет при първа възможност, без да...
Избавете се от калта във виното