Резитбите, а след това и гроздето всяка година извличат огромни количества хранителни вещества от лозата. За да се възстанови и да ражда богато, торенето е просто задължително. Фосфорните, калиевите и азотните торове е по-добре да се заравят с пролетната обработка. Но за органичните времето е есента. Тогава ефектът е най-голям. И това е обяснимо - през зимата голяма част от органичните вещества се разлагат и лесно могат да се усвояват от растенията, когато напролет започне вегетацията.
Разбира се, ако имаме младо лозе или засадени пред пролетта главини и тогава сте наторили обилно, сега не е нужно да внасяте органичен тор. Ако почвата е по-лека глинесто-песъчлива, органични торове се внасят през 2-3 години. При по-тежките торенето е през 3-4 години. Между 2 и 4 тона прегорял оборски тор или компост е достатъчен за декар. От овчия тор отива по-малко - от тон до два. Не е беда, ако превишите малко нормата, особено на бедни места.
Лозата развива дълбоки корени, дълбоко трябва да попаднат и органичните торове. Затова трябва да се заорат на не по-малко от 25-30 см. Малкото лозе се обръща с права лопата, а торът се разхвърля в средата на междуредието. Още по-добре е, ако съчетаете основното торене с по-дълбоко разрохкване на почвата. Това е много полезно, защото с годините почвата в лозето силно се уплътнява. Прави се обръщане на 50-60 см дълбочина, подобно на риголването, само че този път пластовете не разменят местата си. Изкопът е като траншея на 50-60 см встрани от реда. На дъното се сипват органичните и минералните торове, размесени с почва. Дозите са 2-4 т оборски тор или компост или 1-2 т овчи тор, около 80-100 кг суперфосфат и 40-60 кг калиев сулфат на декар.
При такава дълбока обработка се унищожават много корени. Затова операцията се прави през две или три години през ред, а в гъстите малки насаждения през два. С тази обработка торовете попадат на голяма дълбочина. Унищожените корени бързо се подменят от нови, по-млади и пожизнени.
Така се постъпва и с асмите, които са засадени в редици край пътеки, алеи или стени в дворовете При единичните лози начинът е същият, само че канавката е във вид на пръстен на 50-60 см от стъблото.
Тиквичките се отглеждат чрез засяване направо на постоянното им място или чрез предварително производство на разсад. Трябва да се има предвид, че младите растения са силно чувствителни към ниски темпе...
Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзият...
Биологичните особености на кайсията предполагат тя да се отглежда по поречието на Дунав, по Северното Черноморие и в микрорайони с по-топъл климат. Поради омекотяващото влияние върху климата на големи...
През есента или през пролетта всеки гледа да посади дръвчета. Докато са още слаби, те се нуждаят от специални грижи през летните жеги. Много важно е да се направи правилен околостволен кръг. Той не ...