За удобство любителите лозари най-често наричат Перла унгарския сорт Перл дьо Ксаба. С такова има обаче може да се похвали и българският сорт Черна перла.
Перл дьо Ксаба е изключително ранозрял. При нашите условия гроздето му узрява в края на юли и началото на август. Ражда средно големи гроздове със средно едри жълто-кехлибарени зърна. Плодовото им месо е сочно, крехко с приятен лек мискетов аромат. Кожицата на зърната е тънка и много лесно се напуква, особено след валежи. Това прави гроздето уязвимо на болестта сиво гниене. Зрялото грозде много се напада от оси и птици.
Лозите от този сорт са със средна по сила растяща способност и слаба студоустойчивост. При измръзване обаче проявяват добра възстановителна способност. Може да се отглеждат до 600 м надморска височина. Отличават се със добра родовитост. Добивът от една лоза е между 3 и 5-6 кг, в зависимост от формировката – по-висок при високостъбленото асмовидно отглеждане. Подходящата резитба е смесената – чепове с две очи и дълги плодни пръчки с 10-12 очи, независимо от формировката.
За любителски цели си заслужава да се отглеждат 1-2 лози от този сорт. Така семейството успява да оползотвори реколтата, или поне по-голямата част от нея, преди това да са направили осите в своя полза.
Черна перла е сорт, получен чрез кръстосването на Перл дьо Ксаба и Блек роз от проф. Здравко Занков. Гроздето му узрява в началото на август. Ражда средно големи гроздове със средно едри зърна, сочни, също с лек приятен мискетов аромат. Кожицата на зърната е тъмносиня на цвят, жилава и поради това не се напада от осите.
По сила лозите са средно растящи. Отличават с много добра родовитост. Средният добив на грозде от лоза е 5-6 кг. Подходящата резитба, независимо от начина по който са формирани лозите, е късата – чепове с две очи. Когато се оставят дълги плодни пръчки, лозите се претоварват, леторастите остават тънки, слаби и растенията бързо закържавява. Сортът има средна устойчивост на ниски зимни температури и проявява добра възстановителна способност след повреди от измръзване. Подходящ е за отглеждане до 700 м надморска височина.
Еписцията (Episcia) е от Геснериеви. Родината е Тропическа Америка. В природата съществуват повече от 40 вида. Това е многогодишно тревисто растение, което се отглежда в окачени кошници или кашпи. Инт...
Бобовата огневка (Etiella zinckenella) е неприятел на бобовите култури, разпространен във всички райони на страната. Среща се по голям брой бобови растения, но най-силно вреди на фасула, соята, граха,...
Антиринумът, известен още и като кученца, е многогодишно растение, чиято родина е Средиземноморието. Има изправени стебла, с овални или ланцетни листа, прости или кичести цветове, събрани в многостран...
Класическите видове хлорофитуми образуват дълги филизи - ластуни, на които се появяват първо цветове, а след това миниатюрни детки с коренчета. За размножаване е достатъчно да посадите две такива детк...
Защо лимоните хвърлят плодовете си?