Това заболяване се среща най-често по плодовете на доматите, пипера и патладжана. Засяга най-вече зелените доматени плодове, по върховете на които се образуват дребни воднисти петна. Впоследствие те се разрастват, стават кафяво-черни на цвят и обхващат голяма част от плода. Повредата е рязко ограничена от здравата тъкан и засяга кожицата и тънък пласт от клетките над нея. Гниенето на засегнатите тъкани е сухо, но ако има нападение от сапрофитни бактерии или гъби, става мокро. При пипера и патладжана признаците на върховото гниене са както при доматите, но петната обикновено обхващат сравнително по-малък сектор от върха на плода. Болестта се появява при нарушен воден режим на растенията и недостиг на калций. Особено силна е проявата й, когато след силен растеж на растенията в началната фаза настъпи дълъг период на засушаване. Слабото усвояване на калция от растенията е основна причина за появата на това заболяване. То е тясно свързано с високата солева концентрация на почвата и с недостиг на бор.
За намаляване на загубите от върхово гниене се препоръчва 2-4 месеца преди разсаждане в почвата да се внася сатуръчна вар, гипс или суперфосфат и да се избягва обилното торене. Не бива да се варува след разсаждането на растенията. Поливните норми да бъдат такива, че да не се допуска засушаване или преовлажняване на почвата.При поява на върхово гниене посевите се пръскат с калциев хлорид или нитрат /0.2-0.5%/ - 15 л разтвор на 100 кв.м площ.
В добре осветени и отопляеми помещения дръвчето на обикновения лимон, както и на мандарината остават активни през цялата година. Това правило важи всъщност за повечето цитрусови растения, на които са ...
Черната акация, известна още като аморфа (Amorpha fruticosa), е медоносно растение от семейство Бобови (Leguminosae). Представлява изправен храст, висок до 2-3 м, с тънки прави клонки и текопере...
Растението е познато с няколко имена, наричат го пирински, мурсалски, македонски чай, някъде - и миризлив бурен. Расте на сухи, варовити и каменисти места. Естествени находища има над 2000 м надморска...
При двустранния кордон вместо един, на лозата се формират два срещуположни кордона, с дължина половин разстояние можду лозите. Кордоните се разполагат хоризонтално от двете страни на стъблото, което е...