Безплодието при овощните растения е често явление. Една от проявите на безплодие е младенческата стерилност. Нейната продължително е в зависимост от видовите особености. При ягодоплодните и прасковата тя е от една до три години, при повечето от останалите дървесни видове – до 4-6 години, а при ореха и кестена, в някои случаи до 15-20 години. Младенческата стерилност е в зависимост от използваната подложка и резитбите. При силно растящите ябълкови и крушови подложки тя продължава до 5-6 години, а при слабо растящите – до 2-3 години. Колкото по-силни резитби се правят при младите растения, толкова по-късно встъпват те в плододаване.
Измръзването на плодните пръчки, цветовете и завързите също е една от причините за частично или пълно безплодие. Това по-често се наблюдава при кайсията, прасковата, бадема и черешата.
Нередовното (алтернативно) плододаване също е една от проявите на безплодие. То се наблюдава особено често при ябълката, крушата, сливата и донякъде при кайсията. Това безплодие се изразява в редуване на пълни и празни или полупразни години.
Лошото опрашване и оплождане също причинява безплодие. При видовете и сортове, които изискват чуждо опрашване то може да се дължи на липса на опрашители. Такива са всички сортове на ябълката, крушата, бадема, афъзките, повечето сортове на черешата и не малко сортове на сливата, вишната и дюлята. Лошо опрашване може да се причини и от дъждовно и студево време през периода на цъфтежа.
От посочените причини специално при черешета плодове не се получават докъм 4-5-та година след засаджането. При нея пълно и в повечето случаи частично безплодие се получава поради измръзване на цветовете и завръзите от късните пролетни студове. Това е една от най-честите причини за нередовното плододаване при този овощен вид. Лошото опрашване и оплождане също може да причини безплодие в различна степен при черешата. Както беше посочено, повечето черешови сортове изискват чуждо опрашване. Само сортовете Стела, Компакт Стела, Лапинс, Сънбърст, Ню стар, Кристобалина и Старкримсон могат да се самоопрашват. Освен това при черешата са известни и т.нар. интерстерилни групи сортове, които не могат да се опрашват помежду си. За нашата практика по-важни от тези групи са: Румънка, Хеделфингенска и Черна едра; Дроганова жълта и Дьонисенова жълта, Бинг, Наполеон, Ламберт и Стар; Козерска и Гермерздорфска. Ако в градината са засадени сортове само от тези групи и наблизо няма други, опрашването и оплождането може напълно да пропадне.
Черешата, вишната и прасковата залагат всяка година много плодни пъпки и при тях нередовното плододаване поради тази причина не се наблюдава.
Овесеният корен (Tragopogon porrifolius) е вкусен зеленчук. Кореноплодите му се използват като подправка на супи и ястия, както и като самостоятелни предястия. От свежите листа пък напролет се правят ...
Макар че по външен вид наподобява палма, цикасът всъщност притежава черти и на палмите, и на папратите, като последните преобладават. За разлика от папратите обаче размножаването става не със спори, а...
Не е трудно да се установи. Опитаме ли се да разгънем свития като пакет лист, ще видим причинителя - черна въшка. Така се и нарича - черна черешова листна въшка (Myzus cerasi). Има я навсякъде из стра...
Ако са ви подарили коледна звезда или сте украсили по Коледа с нея дома си, то се опитайте да съхраните растението и за следващата година. Много от нас поради незнание след приключване на цъфтежа изхв...