Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
Шареният гроздов молец е неприятел на лозата с голямо икономическо значение. Среща се повсеместно в нашата страна, особено в районите на Южна България. Възрастното насекомо е дребна пеперуда с размери...
Това издръжливо цвете, което често се отглежда в българските домове, не обича тесните саксии. Само напролет обаче трябва да му сменяте съда, в който расте. Критерии за това е, когато пръстта се пренас...
Манголдът или както го наричат листно цвекло е много полезен зеленчук. За храна се използват листните петури, а дебелите листни дръжки се употребяват сварени както цветното зеле или свещите на аспержи...
Два са сезоните за създаване на ново лозе - есен и пролет. Повечето стопани засаждат нови лози през пролетта, особено през втората половина на март и началото на април. Ако температурите са под 0°С, и...
Малки хитрости запазват лимоните