Ароматните дюли са познати отпреди хиляди години, но въпреки това тази овошка не е широко отглеждана. У нас в дворовете се срещат единични дървета от местната ябълковидна дюля, която представлява интерес. Плодът е средно голям, кълбовиден до слабо конусовиден, прилича на ябълка. Кожицата е силно мъхната, в беритбена зрелост е сламеножълта. Месото е твърдо, много стегнато, жълтеникаво-бяло, ароматно, сочно, възкисело, при някои форми силно тръпчиво, при други - приятно за ядене и без да е тръпчиво, с много каменисти клетки около семенната камера.
Плодовете добре се съхраняват до февруари. Дървото на местната ябълковидна дюля е с малки размери, но е родовито. Не се напада от гъбни болести. Короната е рядка и широко разстлана.
Освен местната дюля са създадени сортове, които я превъзхождат по вкусови качества, аромат и големина. Такива са Асеница, Триумф, Хемус, Лясковска дюля. Португалска дюля.
В средата на лятото из градините започва яркоцветното буйство на гергините и продължава до първите слани. Историята на пищните красавици е твърде драматична. В родината си - Мексико, са били отглеждан...
Овощните култури изискват целогодишни грижи за нормалното си развитие и за редовното плододаване. Отглеждани в продължение на 10-15 и повече години на едно място, те са обект на нападение от редица бо...
Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на в...
Филизенето е една от пролетните операции, които се правят в лозето. То се провежда около 10-15 май, когато ресите са се оформили и леторастите са достигнали дължина 10-20 см. От тях се премахват главн...
Правила за резитба на лимоните