Лозата се засажда на риголвана почва (50-70 см), за да формира дълбока коренова система. С тази обработка на площта хранителните вещества от повърхностния пласт се поставят отдолу, а подпочвата се изнася на повърхността. С риголването почвата се разрохква на известна дълбочина и се създават условия за по-силно развитие на корените. Семената на плевелите се заравят дълбоко и не могат да поникнат. Увеличава се способността на почвата да задържа повече влага.
Риголването създава възможност за по-дълбоко проникване на въздуха в почвата, който е необходим за развитието на кореновата система и за по-активната дейност на почвените микроорганизми. Растежът на лозите върху риголваното място е по-силен и те започват да плододават на втората-третата година.
Сменяйте пластовете
При силно варовита подпочва тя само се разрохква и се оставя отдолу. Ако варовитата подпочва се изкара на повърхността, варовикът се разлага и става по-вреден за лозите, отколкото, ако си остане по-надолу. При риголването, ако се стигне до подпочва, съставена от камъни и под тях скали, по-правилно е те да не се чистят, а да се оставят на място.
Работете през зимата
Най-благоприятното време за риголването е есента или началото на зимата. При закъсняване то не бива да се прави по-късно от два месеца прези засаджането на лозите. Този срок е необходим за слегване на почвата и разпадане на бущите. Риголването би могло да се извърши ръчно на дълбочина 50-70 см на малки площи. Изкопава се ров по ширина на мястото, широк 1 м и дълбок 50-70 см. Почвата се изхвърля от външната страна. След това се очертават успоредно на рова ивици с ширина 1 м. Те се риголват (обръщат ръчно) последователно. Горният почвен слой на първата ивица се прехвърля в дъното на отворения ров. С подпочвата се запълва рова. Така се открива нов ров, който се запълва по същия начин от следващата ивица. За запълване на последния ров, ще трябва да се пренесе пръстта от първия. За да се избегне пренасянето на почвата на голямо разстояние, мястото се разделя на две части, риголването на които започва от противоположните страни.
Краставични лехи практически има във всяка градина. Жалко, че не винаги растенията ни радват с богата реколта. Може би затова, че ние не знаем всичките им тайни? Най-благоприятната температура за пр...
Австралийският кестен (Castanospermum australe) е изключително оригинално растение от сем. Бобови, чиято родина е източното крайбрежие на континента Австралия. Там то е много стройно високо дърво, от ...
Семената на късните домати се засяват обикновено от края на май до 10 юни. Разсадът се отглежда на открити лехи. При подготовката им се наторяват балансирано с азотни, фосфорни и калиеви торове, като ...
Пазарите вече са отрупани с огромни тикви като каляски. Печена или варена, във вид на разнообразни сладкарски изделия, през зимата тиквата ще е на всяка трапеза. А плодове с причудливи форми са най-ат...
Правила за подхранване на ябълките