Лозата се засажда на риголвана почва (50-70 см), за да формира дълбока коренова система. С тази обработка на площта хранителните вещества от повърхностния пласт се поставят отдолу, а подпочвата се изнася на повърхността. С риголването почвата се разрохква на известна дълбочина и се създават условия за по-силно развитие на корените. Семената на плевелите се заравят дълбоко и не могат да поникнат. Увеличава се способността на почвата да задържа повече влага.
Риголването създава възможност за по-дълбоко проникване на въздуха в почвата, който е необходим за развитието на кореновата система и за по-активната дейност на почвените микроорганизми. Растежът на лозите върху риголваното място е по-силен и те започват да плододават на втората-третата година.
Сменяйте пластовете
При силно варовита подпочва тя само се разрохква и се оставя отдолу. Ако варовитата подпочва се изкара на повърхността, варовикът се разлага и става по-вреден за лозите, отколкото, ако си остане по-надолу. При риголването, ако се стигне до подпочва, съставена от камъни и под тях скали, по-правилно е те да не се чистят, а да се оставят на място.
Работете през зимата
Най-благоприятното време за риголването е есента или началото на зимата. При закъсняване то не бива да се прави по-късно от два месеца прези засаджането на лозите. Този срок е необходим за слегване на почвата и разпадане на бущите. Риголването би могло да се извърши ръчно на дълбочина 50-70 см на малки площи. Изкопава се ров по ширина на мястото, широк 1 м и дълбок 50-70 см. Почвата се изхвърля от външната страна. След това се очертават успоредно на рова ивици с ширина 1 м. Те се риголват (обръщат ръчно) последователно. Горният почвен слой на първата ивица се прехвърля в дъното на отворения ров. С подпочвата се запълва рова. Така се открива нов ров, който се запълва по същия начин от следващата ивица. За запълване на последния ров, ще трябва да се пренесе пръстта от първия. За да се избегне пренасянето на почвата на голямо разстояние, мястото се разделя на две части, риголването на които започва от противоположните страни.
Присаждането на кактуси не е сложна операция, но са важни спазването на абсолютна стерилност и бързината на работа. За да добиете опит и да не съсипвате кактусите, отначало потренирайте върху някакъв ...
Дафиновото или лавровото дърво (Laurus nobilis) е типично за Средиземноморието. То е вечнозелено. Расте като много стъблен храст, но може да се превърне и в средно голямо дърво. Издържа на засушаване,...
Хлорофитумът (Chlorophytum) е сред най-популярните стайни растения и това не е свързано само със свежия му и привлекателен вид. Причината е, че хлорофитумът е едно от най-лесните за отглеждане растени...
Аронията се размножава чрез семена, зелени и зрели резници, коренови издънки, присаждане, разделяне на храсти и отводи. В практиката най-често се използва семенното размножаване и вкореняване на зелен...